Джон Апдайк - Заека богат

— Мислиш, че четиринайсет процента инфлация са много ли? В Израел живеят със сто и единайсет процента, а цветните им телевизори струват по хиляда и осемстотин долара. В Аржентина годишната инфлация е сто и петдесет процента, вярвай ми, не се шегувам. В Токио половин кило месо струва двайсет долара, а в Саудитска Арабия пакет цигари върви по петарка. Пет долара за пакет цигари. Сигурно си мислиш, че сме зле, но американският консуматор все още получава най-доброто в сравнение с която и да било индустриална страна.

Дженис захласнато го слуша и пуши от цигарите му. Косата й е поизраснала през лятото и тя я връзва на опашка. Сега седи в краката му, потопила ходила в басейна. Космите по дългите, кльощави крака на Уеб са се навили спираловидно като пружинки, а набразденото му от мъдрост лице е почерняло като лакиран бор. Хари се сеща, че Дженис по същия начин слушаше и глупостите на баща си, и това му харесва.

В неделя вечерта всички са отегчени от еднообразието в станцията им и решават да наемат такси до казиното в другата част на острова. Минават през селца с чернокожи дечурлига, на които само бялото на очите блещука в тъмнината покрай пътя. Стадо кози, завързани с въжета, се появява пред фаровете на таксито. През открехнатите врати на разнебитени барачки разбират, че това всъщност са кръчми с претъпкани с бутилки рафтове и шепа правостоящи клиенти. Бързо минават покрай стара каменна църква, която пръска светлина от свещи през заострените си прозорци без стъкла, от които се носи монотонно припяване. Таксито — „Понтиак“ от 69-а година с наредени по таблото вуду кукли, безмилостно профучава по неправилната страна на пътя — навремето островът е бил английска колония с ляво движение. Пречупените конусовидни форми на изоставени захарни фабрики на фона на осеяното със звезди небе още носят спомени от миналото, от измрели роби. Дженис, Телма и Синди бърборят в мрака за останалите в Брюър познати, за ужасната нова приятелка на Бъди Ингълфингър с височината й и трите деца — Бъди беше от типа жертва, и за невъзможната Пеги Фознахт, която според слуховете се обидила, че двамата с Оли не са поканени на тази почивка на Карибите, макар всички да знаят, че не могат да си я позволят.

Казиното е прилепено до друг плажен курорт, по-величествен от техния. Дървени пътечки се простират към осветения коралов риф. Това е отделен свят в света, мисли си Хари. Същества, приличащи на пакети натрошени спагети, се надигат от златистозелената вода, която се плиска по брега. Беше излязъл, за да проясни главата си. Беше загубил на блекджек и в опита си да възстанови загубите си беше удвоил и утроил залозите, обменяйки триста долара от пътническите си чекове, но докато приятелите му му се възхищаваха, той загуби всичко. Е, това беше по-малко от половината печалба от продажбата на една кола марка „Терсел“, и дори по-малко от цената на таратайките на Нелсън. Въпреки това главата на Хари пулсира и той е разтреперан и унизен. Крупието дори не вдигна поглед, когато, привършил парите, Хари се отблъсна от ярката кадифена игрална маса. Той тръгва по дървената пътека към черния хоризонт, а тропическият въздух успокоява пламналото му лице с микроскопични кръгообразни целувки. Представя си, че може да стигне до Южна Америка, където се намира Парагвай, и с носталгия се сеща за високите плевели покрай асфалта на фирмата и в онази ферма, в която се промъкваше като шпионин през живия плет, който пълзеше по порутената каменна стена. Сега тревата в двора сигурно беше отъпкана и пожълтяла от зимата, а от комина на самотната къща излизаше дим. Друг свят.

Изведнъж Синди застава до него, дишайки в такт с шума на морето. Страхува се, че техният момент е настъпил, а той съвсем не е подготвен за него, но тя изрича сухо и съчувствено:

— Уеб казва, че трябва да си поставяш някакви граници, преди да почнеш да играеш, за да не се увлечеш.

— Не се бях увлякъл — отговаря й Хари. — Просто имах теория.

Вероятно си мисли, че загубите му трябва да бъдат компенсирани и че тя е неговата награда. Почернелите й ръце изпъкват на фона на белия й плетен шал, с цветето зад ухото изглежда сякаш флиртува. Какво ли би било, ако притиснеше високото си тежко лице в нейното кръгло като ябълка, в бузите, челото и върха на носа й, в малките вирнати цепки на ноздрите й, в широките й устни и в палавите искрящи като на дете тъмни очи? Глупаво. Тя вдига поглед към него, но той отвръща очи към тропическата луна, която лежи на едната си страна под ъгъл, различен от този в Пенсилвания. Сякаш случайно, докато рее поглед в морето, той докосва ръката й с върховете на пръстите си. От неделния ден, прекаран на слънце, от нея сякаш струи някаква наелектризирана топлина. Кафявите водорасли се плискат в дъските на пътечката, една вълна се разбива в плажа, неговият момент е дошъл. Нещо прекалено сурово в изпъкналостта на лицето й го възпира, въпреки че тя е леко усмихната и е повдигнала лице нагоре, като че ли за да го улесни да плъзне устни под носа й.