Джон Апдайк - Заека богат

— Буквално сме врата до врата — казва й той — и имаме три спални на горния етаж, всъщност има една малка стаичка, която децата, които са живели там, са ползвали за игра, и две истински спални. С удоволствие ще те приемем всеки път, когато се наложи, за колкото време е нужно.

Усеща, че говори глупости: старата жена и без това живее с тях, непрекъснато чуват телевизора й през стената.

Дженис се намесва:

— Мамо, наистина точно сега ни е времето с Хари.

— Въпреки това трябваше да я уговарям, мамо, идеята беше моя. Когато двамата с Фред толкова любезно ни приехте, след като отново се събрахме, никога не съм смятал, че ще е за постоянно. Смятах, че ще е временно, докато отново си стъпим на краката.

Сега разбира, че му е харесвало това, че ще може да изостави Дженис по-лесно — можеше просто да си тръгне под уличните светлини и да я остави при родителите й. Но той не я беше изоставил, а сега вече не можеше. Дженис беше неговата съдба. Тя се опитва да прекъсне мълчанието на майка си:

— Това е и един вид инвестиция, мамо. Всички двойки, които познаваме, си имат собствена къща, както и ергенът, у когото бяхме снощи, а повечето от тях печелят по-малко от Хари. Недвижимото имущество е единствената добра инвестиция, ако имаш пари, при тази инфлация.

Мама Спрингър накрая проговаря, извисявайки глас, въпреки желанието си:

— Когато си отида, това място ще стане ваше, ако можехте да изчакате. Защо не можете да изчакате още малко?

— Мамо, много си жестока, като говориш така. Не искаме да чакаме за твоята къща, двамата с Хари искаме да си имаме собствена къща сега.

Дженис се опитва да си запали цигара, клечката така трепери, че тя подпира лакътя си на масата. Хари уверява старата жена:

— Беси, ти ще живееш още сто години. — Но след като е видял каква е станала кожата й, знае, че това не е вярно.

Изведнъж тя пита с широко отворени очи:

— Какво ще се случи с тази къща тогава?

Заека едва не се разсмива, толкова детински са изражението на старата жена и тонът й.

— Всичко ще бъде наред — отговаря й той. — Когато са строели тези къщи, са ги правели солидно, не като бараките, които сковават сега.

— Фред винаги беше искал тази къща да остане на Дженис — заявява мама Спрингър, втренчила присвити очи в пространството между главите на Хари и Дженис.

Сега Дженис се засмива:

— Мамо, имам достатъчно сигурност. Нали ти казахме за златото и среброто.

— Така както си играете с пари, лесно можете да ги загубите — възразява мама. — Не искам тази къща да бъде продадена на брюърски евреи. Сега са се насочили насам, нали знаете, след като черните и пуерториканците се изнасят към северната част на града.

— Хайде, Беси — казва Хари, — какво те е грижа? Както казах, имаш още живот пред себе си, но когато си отидеш, си отиваш. Остави това, нека другите да се грижат за някои неща. Нали така пише в Библията, пише го на всяка страница. Просто се остави, Господ знае най-добре.

По конвулсивните жестове на Дженис разбира, че е казал прекалено много:

— Мамо, ние може да се върнем тук…

— Когато старата гарга умре. Защо двамата с Хари не ми казахте, че присъствието ми толкова ви тежи? Опитвам се да си стоя в стаята възможно най-много. Ходя в кухнята само когато виждам, че никой друг няма да приготви яденето…

— Мамо, престани, ти беше чудесна. И двамата те обичаме.

— Грейс Стул щеше да ме приеме, толкова пъти ми е предлагала. Въпреки че нейната къща е два пъти по-малка от тази и с тия стълби отпред — тя подсмърча толкова силно, че прозвучава като зов за помощ.

Нелсън се провиква от всекидневната:

— Бабо, кога ще обядваме?

Дженис настоятелно казва:

— Виждаш ли, мамо? Забравяш Нелсън. Той ще бъде тук със семейството си.

Старата жена отново подсмърча, не толкова трагично, и отговаря със стиснати устни и зачервени очи:

— Може да бъде, а може и да не бъде. На младите не може да се разчита.

Хари й казва:

— Абсолютно си права. Не могат да се борят и не искат да се учат, знаят само да се излежават и да се друсат.

Нелсън влиза в кухнята с днешния брюърски „Стандарт“ в ръка. За първи път изглежда весел, спал е добре през нощта. Сгънал е вестника на страницата с някакъв тест за събитията през седемдесетте и пита всички:

— Колко от тези хора можете да разпознаете? Рене Ричардс, Стефан Уид, Меган Маршак, Марджъри Гортнър, Грета Райдаут, Спайдър Сабич, Д. Б. Купър. Аз разпознах шестима от седем, а Пру — само четирима.

— Рене Ричардс беше гадже на Пати Хърст… — започва Заека.