Джон Апдайк - Заека богат

— Е, това си има своите предимства. Петролната криза е ударила японците по-лошо от нас, а това, което е лошо за тях, би трябвало да е добре за нас. Йената пада, колите струват по-малко в истински долари, отколкото миналата година, и това би трябвало да се отрази на продажбите ни.

Хари не може да прогони от съзнанието си изражението на Синди от снимката — някаква тревожна плаха радост, като че ли се носеше из въздуха с балон и току-що беше усетила земята да й се изплъзва.

— Цифрите — сериозно казва той на Нелсън в заключение. — Цифрите не лъжат. И не прощават.

Хари и Дженис бяха избрали новогодишния ден, за да отидат при мама Спрингър и да й съобщят новината, която криеха вече цяла седмица. Отлагането беше предизвикано от страха от реакцията на старата жена, както и от стремежа им за някаква церемониалност, желание да покажат уважение към свещените връзки на семейството, обявявайки раздялата в този важен ден, първия от началото на новото десетилетие. Сега обаче, когато денят настъпи, те се чувстват изтощени от седенето при Бъди Ингълфингър до три сутринта. Закъснението им се увеличи още повече и от шумната неразбория с колите в алеята — колата на братовчедката на Телма Харисън, която й гостуваше от Мериленд, не искаше да запали. Последваха пиянски викове и множество падания пред фаровете, докато се опитваха да намерят кабели за ток. Волвото на Рони беше докарано пред колата на братовчедката, всички навираха фенерчетата си, за да се уверят, че Рони свързва плюса с плюс и няма да взриви батериите. Хари беше виждал как в подобни случаи могат да се стопят кабелите. Някаква жена, която почти не познаваше, имаше толкова голяма уста, че успя да напъха фенерчето в нея и бузите й горяха като лампион. Бъди и новата му приятелка — отчаяна, кльощава, висока сто осемдесет и два сантиметра жена с къдрава коса и три деца от несполучлив брак — бяха направили нещо като пунш от ананасов сок, ром и бренди и той още усещаше вкуса на ананаса в устата си по обяд. За капак на главоболието на Хари Нелсън и Пру, които си бяха останали вкъщи с маминка и бяха гледали прякото излъчване от Таймс Скуеър за брата на Гай Ломбардо, сега, когато Гай Ломбардо беше мъртъв, са окупирали всекидневната и гледат парада по случай фестивала за купата от Тексас, така че двамата с Дженис трябва да замъкнат мама Спрингър в кухнята, за да поговорят насаме. Новото десетилетие има дъх на мъртвешки застоял въздух. Докато седят около кухненската маса и разговарят, той има чувството, че вече са провели този разговор и сега го повтарят отново.

Джени, със сенки под очите, прекъсва унеса му и казва:

— Хари, започни ти.

— Аз?

— Божичко, какво става? — преструва се на сърдита мама Спрингър, докато всъщност се забавляваше от официалния начин, по който двамата я бяха подхванали за лактите и я бяха насочили към кухнята. — Държите се, като че ли Дженис е бременна, но всъщност знам, че й вързаха тръбите.

— Обгориха ми ги — изрича дъщеря й нежно, с болка.

Хари започва:

— Беси, нали знаеш, че напоследък оглеждаме къщи?

Игривостта се отдръпва от лицето на старата жена, като че ли е изтрита с гума. Кожата в ъгълчетата на стиснатите й устни е изпъстрена, забелязва Хари изведнъж, от множество тънки, сухи бръчки. В съзнанието му тъща му се беше запазила така, както я беше видял за пръв път; обаче, без да забележи, кожата на Беси се беше отпуснала и напукала като маджуна на прозореца на избата, беше придобила вида на хартия, която е била смачкана и след това отново пригладена. Малко черно петно на отвращение се появява и се разраства, като че ли бързо се приближава от огромното засъхнало пространство на строгото й очаквателно мълчание.

— Сега — трябва да продължи и като преглъща казва — мислим, че открихме една, която ни харесва. Малка двуетажна къща в „Пен Парк“. Агентът смята, че може да е била къщичка за градинаря, която някой е продал, когато именията се разпродаваха, и после е била разширена, за да се пристрои по-голяма кухня. Намира се на едно малко колело близо до Франклин Драйв, зад по-големите къщи. Много е уединена.

— Само на двайсет минути разстояние, мамо.

Хари не може да спре да изучава кожата на старата жена на студената светлина на кухнята. Тъмната паяжина от вени, които й придаваха зачервения, смугъл вид, който Дженис беше наследила, е покрита с нещо като прах от тънки сиви нишки, бръчки, гравирани върху осветената повърхност на бузата откъм него като редове неразбираеми драсканици по далечна глинена скала. Той усеща как се извисява замаяно и жалките му засрамени думи падат през голямо разстояние, огромна бездна, докато мама неподвижно слуша присъдата си.