Джон Апдайк - Заека богат

След малко тя заявява:

— Просто не влизат.

Колкото да ги пъхат и бутат, дори половината от чантата с монети не може да се побере. Застрахователните полици и ценните книжа, свидетелството за раждане на Нелсън и неизхвърлените документи от ипотеката на къщата в „Пен Вилас“, която изгоря — всички листове хартия, пазени като доказателство за живота им през една икономика и определено време на законност, биват извадени и пренаредени без резултат. Дебелият плат на торбата, пръснатите в нея монети, които се струпват на купчинки, и дългата гладка сива метална кутия ги изнервят, докато дърпат и бутат един до друг като хирурзи при безнадежден случай. Осемстотин осемдесетте и осем монети непрекъснато се измъкват през отвора на торбата, падат на земята и се търкалят по ъглите на кабинката. След като са препълнили кутията, така че металните й страни се издуват, все пак остават триста сребърни долара, които Хари разпределя по джобовете на палтото си.

Когато излизат от кабинката, любезната касиерка в орхидеения костюм посяга да вземе препълнената кутия от ръцете му.

— Доста е тежичка — предупреждава я Хари. — По-добре аз да я сложа.

Веждите й се повдигат; тя отстъпва и го повежда към трезора. Минават през една голяма врата с блещукащи терасовидни ръбове в стая, облепена с малки полирани правоъгълници, и с восъчнобял под. Мястото не е подходящо за чукане, беше сгрешил. Тя го оставя да плъзне продълговатата кутия в празния правоъгълник. ЩРАК. Хари е облян в пот, приведен от усилие. Изправя се и се извинява:

— Съжалявам, че така я препълнихме с боклуци.

— О, няма нищо. — Орхидеената дама казва: — Много хора в днешно време… с всичките тези обири.

— Какво ще стане, ако крадците влязат тук? — шегува се Хари. Не е никак смешно.

— О, не могат…

Навън следобедът преваля и сенките на сградите приглушават блещукането на гирляндите. Дженис игриво потупва пълния му джоб, за да чуе дрънченето.

— Какво ще правиш с тия монети?

— Ще ги раздам на бедните. Повече няма да купувам нищо от тая кучка.

Студът обгръща лицето му, докато потта засъхва по него. Някакви негови познати от Ротари клуб излизат от „Креп Хаус“ след обилен обяд, той им кимва и продължава да крачи. Един Господ знае какво става във фирмата без него, хлапето може да приеме и ролкови кънки на бартер.

— Може да използваш сейфа във фирмата — предлага Дженис. — Ще се съберат в една кутия. — И тя му подава празните картонени кутии.

— Нелсън ще ги открадне — казва той. — Вече знае комбинацията на сейфа.

— Хари! Как може да говориш така?

— Знаеш ли колко ще струва тая драскотина, която направи на крайслера на майка ти? Поне осемстотин шибани долара. Сигурно се е побъркал. Личеше си, че горката Пру се чувства унизена, чудя се колко ли дълго ще го търпи, преди да се разведе с него. И това също ще ни струва скъпо.

Натежалото му палто дърпа раменете му надолу. Сега има чувството, че тротоарът е с наклон и през цялата година му се е изплъзвал, загуба след загуба. Среброто му е разпръснато като прашец. Сейфът му ще се счупи, портиерът ще измете монетите. И без това са само боклуци. Голямата тъжна лъжа, която разиграват на децата, че е Коледа, омърсява Уайзър стрийт и през тъмата той зърва истината, че да си богат, означава да си обран, да си богат, означава да си беден.

Дженис го връща към действителността с думите:

— Моля те, Хари. Престани с това трагично изражение. Пру обича Нелсън и той също я обича. Няма да се разведат.

— Не мислех за това. Мислех си, че цената на среброто ще падне.

— Е, и какво ако падне? И без това всичко е хазарт.

Бедната глупачка, не се предаваше. Дъщеря на стария Фред Спрингър, местния комарджия. Беше се вкарал в обшит със сатен ковчег. Едно време са заравяли среброто, а труповете са слагали в дупки в стената.

— Ще дойда с теб до колата — казва Дженис с глас на притеснена съпруга. — Трябва да си взема покупките от тази кучка, както я наричаш. Между другото, колко ти се искаше да спиш с нея?

Опитваше се да намери тема, която да му допадне.

— Почти не ми се искаше — признава той. — Всъщност това дори ме плаши. Видя ли й ноктите? Драаас.

В седмицата между празниците няма много продажби на коли: хората са се охарчили след Коледа и пред настъпващата зима с лед и луга по пътищата, когато всеки може да изкриви броня, те са по-склонни да си останат със старите бракми. Опитват се да изкарат с тях до пролетта. Добре поне, че моторната шейна е преместена отзад да не я гледат хората, вместо да се мъдри отпред като някоя братовчедка на малките нови модели „Терсел“ с предно предаване. Откъде им измислят тия имена? Дори в името „Тойота“ има прекалено много „о“-та, човек се сеща за октопод. А откъде ли са измислили „Датсун“ и „Хонда“. Датсун звучи немско, „дада“, „тата“, изгряващо слънце. Бизнесът на фургона през шосе 111 също не върви, прекалено е студено да се яде на открито, освен ако не оставиш двигателя на колата запален. Всяка зима така умират хора, докато се опитват да се чукат. Теренът около фургона обаче е осеян с опаковъчни хартии и чашки от шейкове, които се носят в прахта към фирмата. През декември прахта е различна, по-ситна и песъчлива, отколкото през лятото, вероятно от по-студения въздух. По-тежка, както студеният въздух съдържа по-малко вода, затова сутрин от вътрешната страна на прозорците има толкова много влага. Като се замисли само за всички проблеми, които причинява — ръжда, сухо гниене, двигатели, които сутрин не палят, докато не махнеш капачката и не избършеш кабелите. Без конденз светът би съществувал вечно. На Луната например няма проблеми, нито пък на Марс, както се оказва. Нова година. Бъди Ингълфингър дава купон, явно се притеснява тайфата да не го зареже покрай приготовленията за почивката на островите, на която не го канят. Чуди се коя ли ще бъде домакинята този път, онази вечно недоволна плоскогърда мацка с права черна коса, която има екстравагантен магазин в Брюър, или момичето преди нея, с пъпките по вътрешната страна на бедрата и дори между гърдите, както се виждаше от банския й. Как й беше името? Джинджър, Джорджийн? Двамата с Дженис ще отидат от куртоазия. Когато стигнеш една определена възраст, разбираш, че по купоните не се случва кой знае какво, и ще си тръгнат веднага след полунощ, и после само още шест дни и фюю… островите. Само шестимата. Малката Синди сред всичкия този пясък. Има нужда от почивка, беше започнал да се изморява. В този бизнес, ако продаваш по-малко от една кола на ден, без да броим съботите, ще загазиш. Всички тия тенекии, които събират прах и ръждясват, а по хрома се надигат мехурчета. Металът корозира. Среброто спадна с по два долара на унция минута след като го купи от оная кучка.