Джон Апдайк - Заека богат

— Може Лайл да ви помогне.

Заека не иска да го виждат по улицата с тоя педераст.

— Ще се справим. — А на Дженис казва: — Само си представи, че си бременна. Хайде да тръгваме.

На момичето казва:

— Тя ще се върне за торбите с покупки.

Вдига две от кутиите и отваря вратата с рамо, принуждавайки Дженис да го последва. Навън на студеното слънце и искрящ вятър по Уайзър стрийт се старае да не гримасничи и да не отвръща на погледите на минувачите, които с учудване оглеждат двете малки кутии, които ожесточено стиска на височината на дюкяна си. Някакъв чернокож със син каскет и кървясали очи като късчета мрамор в портокалов сок спира на тротоара и се поклаща към Хари:

— Хей, приятел, да ти помогна ли?

Какво им става на тия чернокожи, че винаги се насочват към Хари. Той се извърта, за да предпази среброто с тяло, и от тежестта му при движението се спъва и прави една крачка. Отдалечава се и не смее да погледне назад да види дали Дженис идва. Спирайки на ъгъла до един наклонен монетен автомат за паркиране, той долавя дишането й и усеща как се мъчи до него.

— И това палто е толкова тежко — задъхва се тя.

— Дай да пресечем — казва той.

— По средата на улицата?

— Не ми противоречи — измърморва той, усещайки учудения поглед на негъра зад гърба си.

Слиза от тротоара, принуждавайки един автобус, който се задава от пресечката, да изсвири със спирачки. Хари спира, за да изчака Дженис по средата на платното, където разделителната ивица се е разкривила от сгорещения през лятото асфалт. Момичето й беше дало пощенската торба, за да сложи в нея третата кутия със сребро, но вместо да я преметне през рамо, Дженис я е гушнала в лявата си ръка като бебе.

— Как си? — пита я той.

— Ще се оправя. Продължавай да вървиш, Хари.

Стигат до отсрещния тротоар. В магазина за ядки сега продават само порносписания, част от които са изложени отпред на поставка. Млади мускулести мъже, намазани с олио, позират сами или по двойки под заглавия като ТЪРГОВСКИ АГЕНТ и КОЖА. Някакъв японец с костюм на райета от три части и сиво бомбе елегантно излиза от магазина, пъхвайки сгънатите „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“ под мишница. Как изобщо са дошли японците в Брюър? Вратата плавно се затваря и старата циркова миризма на топли печени фъстъци се разнася над студения тротоар. Хари казва на Дженис:

— Можем да сложим и трите кутии в торбата и аз ще си я метна на рамо. Сещаш ли се, като Дядо Коледа. Хо-хо-хо.

Докато си говорят, около тях се насъбира малка тълпа от черни като нощта хлапета и навлечени, рошави пияници. Хари стиска двете кутии още по-силно. Дженис прегръща третата и отговаря:

— Дай да минем оттук. Банката е само на една пресечка.

— На една и половина — поправя я Хари.

Двамата минават покрай прашната витрина на компанията за тапети на Брюър, на която мострите висят като колосани покривки, покрай сандвичите на „Билмлайн“ и магазина за офис доставки на едро на Бандербах и някакво натъпкано с плоски кутии тясно магазинче с надпис ЦАРСТВОТО НА ХОБИТО; покрай цигарения склад с огромната му ръждясала табела Y-B; минават покрай прозорците с декоративни метални решетки на рибния ресторант, който обещава жива музика с отчаяни червени букви, изписани върху тъмната врата; пресичат Четвърта, когато светофарът най-накрая светва зелено; минават покрай дългата фасада от стъклени тухли на „Акме“, които, както се говори, щели да фалират до края на годината, покрай магазина за козметика „Холивуд“, „Кралски подови настилки“ и магазина за авточасти и аксесоари „Зенит“ със сладникавия си мирис на нови гуми и витрина с хромирани ауспуси. Вятърът се усилва, а искрящите плочки по тротоара сякаш се уголемяват.

Квадратният товар на Хари се превръща в непосилно бреме, което изгаря дланите му и се удря в чатала му. Сега, когато почти му се ще да го ограбят, усеща, че минувачите от лявата страна на улицата се отдръпват от тях, извъртайки се в причудливи форми, като че ли застрашени от въздействието на спретнатите им кутии. Непрекъснато трябва да изчаква Дженис, докато собственият му товар, двойно по-тежък от нейния, разтяга ръцете му. Увитите около стълбовете гирлянди яростно се ветреят. Поти се под скъпото палто, а яката на ризата му е студена и влажна. Докато я изчаква, той гледа нагоре по „Уайзър“ към лилаво-кафявия масив на Маунт Джъдж; като дете си беше представял, че Бог си почива по склоновете на тази планина, и сега може да си представи как изглеждат двамата с Дженис в очите на Господ — като две мравки, които се опитват да се изкатерят по стените на мивка.