Джон Апдайк - Заека богат

— Все още смятам, че си чукал Мелани — обажда се Пру със сухия си равен котешки глас от бедняшките квартали.

Без да натиска спирачките, Нелсън завива с големия крайслер покрай ъгъла, където паркът препречва пътя по Уайзър стрийт. Пайн стрийт е еднопосочна, така че той трябва да влезе по нея откъм блоковете, за да не ходи Пру дълго.

— И какво, ако съм я чукал? — казва той. — Ние не бяхме женени, така че какво значение има това сега?

— Въпросът не е в теб, всички знаем, че би сграбчил всичко, до което се докопаш, толкова си алчен, въпросът е в това, че тя ми беше приятелка. Вярвах й. Вярвах ви и на двамата.

— За бога, не почвай да хленчиш.

— Не хленча.

Но той си представя как ще седне до него в заведението намусена, без да казва нищо, без да слуша никого, освен онова подритване в корема си. Счупената й ръка я прави да изглежда още по-смешна — издут корем и гипс, и като си я представя така, малко му дожалява за нея, но после си казва, че така проявява загриженост, като я взема със себе си, което повечето мъже не биха го направили.

— Хей — казва той дрезгаво, — обичам те.

— И аз те обичам, Нелсън — отговаря му тя, повдигайки здравата си ръка от скута си, когато той маха едната си ръка от волана, за да стисне нейната. Странно, колкото по-дебела става около кръста, толкова по-тънки и съсухрени изглеждат ръцете и лицето й.

— Ще си тръгнем след две бири — обещава й той. Може момичето с белите панталони да е там. Понякога идва с онзи грамаден тъпанар Джейми и Нелсън подразбира, че тя е тази, която го кара да идват тук, на нея мястото й харесва, а на него не.

Под името „Лейд Бек“ барът е толкова нашумял, че е трудно да се намери място за паркиране по Пайн стрийт. Иска да спести на Пру поне дългата разходка в студа, въпреки че лекарят им беше казал, че движението е полезно. Мрази студа. Когато беше дете, обичаше декември, защото Коледа беше в края му и той толкова се вълнуваше от всички неща в света, които човек можеше да получи, че никога не забелязваше как тъмнината и студът настъпват все по-близо и по-близо. А сега баща му щеше да води майка му на някаква луксозна почивка на един остров заедно с тъпите им приятели, за да се излежават и да се пекат на слънце, докато Нелсън мръзне тук и държи фронта във фирмата. Не беше честно. Момичето невинаги е с белите панталони, последния път, когато я видя, носеше от онези модерни поли с огромни цепки отстрани. Вижда едно място за паркиране пред дългата ниска тухлена сграда, която навремето беше на „Венити Прес“, между една стара двутонна кола марка „Фейрлейн“ и една бронзова хонда пикап, където може да успее да се мушне. Номерът с паркирането на малко място беше да извиеш задницата на колата право срещу предните фарове на колата зад теб и да не заставаш прекалено далече от бордюра, иначе ще си правиш маневри до безкрай. И да не се притесняваш да режеш завоя наляво, винаги имаш повече място, отколкото си мислиш. Той застава толкова близо до фейрлейна, че Пру рязко извиква: „Нелсън“.

— Виждам го, виждам го, млъкни и ме остави да се съсредоточа.

Той извърта тежкия волан на крайслера, с това движение на волана можеш да маневрираш цял кораб, за да вкара колата в гладкия процеп подобно на кънкьор, който спира на леда. Боже, костюмите на фигуристките са толкова секси, малките им полички се ветреят нагоре, когато карат с дупето напред и той си спомня, докато се опитва да види ниските фарове на хондата, как цепката на полата на онова момиче се беше разтворила, за да разкрие дългото й лъскаво бедро, преди да се настани на бар стола, усмихвайки се срамежливо на Нелсън. Луксозният крайслер на маминка се плъзга назад и очакването му за идеалното точно движение е толкова силно, че той не чува стърженето на метал в метал, докато не остъргва колата по половината й дължина, и Пру изскимтява, като че ли в този момент ражда.

Уеб Мъркет твърди, че златото е достигнало пределната си стойност; обикновените американци са обзети от златна треска, а като станат прекалено самоуверени, лесно могат да загубят спечеленото. Виж, среброто е друго нещо: братята Хънт от Тексас си купуват бъдеще в сребро за милиони долари на ден, а едри риби като тях сигурно знаят нещо. Хари решава да обърне златото си в сребро.

Дженис и без това щеше да слиза до центъра за коледни покупки, така че двамата се срещат в „Креп Хаус“ (тя все още го нарича „Пърженото на Джони“) за обяд и след това могат да отидат в брюърския трезор с ключа от сейфа и да изтеглят трийсетте златни монети, които Хари беше купил за 11 314,20 долара преди три месеца. В кабината, която банката ти предоставя, за да се разпореждаш със сейфа си, той изважда изпод застрахователните полици и американските облигации два синкави цилиндъра, които приличат на кукленски тоалетни, и ги подава на Дженис, по един във всяка ръка. Усмихва се, когато по лицето й прочита, че е изненадана от тежестта на масивното злато. Чувствайки се още по-достойни граждани, двамата минават между величествените гранитни колони на „Брюър Тръст“ под слабото декемврийско слънце и пресичат горичката с пресъхнали фонтани и бетонни пейки с изписани със спрей имена на младежи. Продължават по източната страна на „Уайзър“ покрай две пресечки с магазини, които не правеха много оборот дори по Коледа. Единствените хора, които минават през ниските им входове, са дребни недохранени пуерториканки и хлапета, които би трябвало да са на училище, и гуреливи пенсионери в мръсни подплатени якета и ловджийски шапки с брадясали лица. Фабриките са употребили тези старци и са ги изплюли.