Джон Апдайк - Заека богат

Гирляндите, окачени по металните стълбове, потрепват и Хари ясно долавя трептенето им, докато минава покрай стълбовете. Злато, злато, пее сърцето му, усещайки тежките цилиндри, разпределени в двата дълбоки джоба на палтото му, които се поклащаха заедно с крачките му. Дженис припка до него — една спретната и стегната жена, сгушена в палтото си от овча кожа, което стигаше до ботушите й, а вятърът, който кара гирляндите да трептят, шумоли в хартиените пликове в ръката й. Той зърва отраженията им в зацапаното и напукано огледало до входа на един магазин за обувки: той е висок, изправен, с бяло лице, а тя — ниска и мургава, припка до него, обута в червени кожени ботуши с високи токчета. Елегантният й силует и черното му палто и ирландска шапка ясно показват, че той е улегнал, че и двамата са улегнали, че могат да си позволят с усмивка да отминат горчивите празни погледи, отправени към тях по улицата.

„Фискал Алтърнативс“ с дългите си прозрачни венециански щори се намира на следващата пресечка, която навремето не се славеше с много добро име, но с всеобщия упадък на централната част на града кварталът вече не е по-лош от останалите. Момичето с платиненоруса коса и дълги нокти го познава, усмихва му се и придърпва един пластмасов стол от приемната за Дженис. След кратък разговор по телефона с някой от търговските етажи тя изписва няколко цифри на малкия си калкулатор и им казва, докато те седят в огромните си палта в ъгъла на бюрото й, че цената на една златна унция е достигнала петстотин рано сутринта, но сега не може да им предложи повече от 488,75 долара за монета, което прави — пръстите й танцуват по калкулатора, въпреки дългите й нокти върху сивия дисплей на машинката се появява неясният магнитен отговор — 14 662,50 долара. Хари изчислява наум, че е направил по хилядарка на месец от златото, и я пита колко сребро може да купи за тази сума сега. Младата жена плъзга поглед изпод миглите си, като че ли е маникюристка, която се чуди дали да не признае, че освен това прави и масажи в задната стаичка. До него Дженис си е запалила цигара и димът й се носи над бюрото и замърсява връзката, която тази лъскава изкусителка и Хари бяха установили. Момичето обяснява:

— Ние не работим със сребърни кюлчета. Работим със сребро под формата на сребърни долари отпреди шейсет и пета година, които продаваме като разтопена стойност.

— Разтопена стойност? — пита Хари. Беше си представял един спретнат слитък, който ще се плъзне в кутията на сейфа гладко като пистолет в кобур.

Продавачката търпеливо изчаква, но в безстрастието й прозира някаква жар. Част от копринената тежест на ценните метали се е предала и на нея.

— Нали се сещате, старите американски монети — и тя описва кръг с острите си като ками палец и показалец, — монетите, които са се секли допреди петнайсет години. Всяка от тях съдържа по 0,75 тройунции сребро. По обяд среброто се продаваше по… — тя поглежда един лист на бюрото си до телефона с бутони с цвят на ванилия — 23,55 долара на тройунция, което означава, че всяка монета, независимо от колекционерската й стойност струва… — и тя пак взима калкулатора — 17,66 долара. Някои от монетите са стари, така че ако двамата със съпругата ви решите да купувате сега, ще ви ги продам с по една квота под тази цена.

— Това стари монети ли са? — пита Дженис с острия глас на мама Спрингър.

— Някои са стари, някои не — хладно отговаря момичето. — Купуваме ги според теглото им от колекционери, които са ги задържали заради колекционерската им стойност.

Хари не си беше представял нещата точно така, но Уеб Мъркет беше сигурен, че големите печалби са в среброто.

Пита:

— Колко бихме могли да си купим със златните монети?

Следват бесни изчисления и сумата 14 662,50 долара се превръща в магическото число 888. Осемстотин осемдесет и осем сребърни долара на стойност 16,50 долара всеки с включена комисиона и данък продажба за щата Пенсилвания. На Заека осемстотин осемдесет и осем му изглеждат като едно голямо нищо, пък било то и кибритени клечки.

Поглежда към Дженис:

— Скъпа, какво мислиш?

— Хари, не знам какво да мисля, инвестицията си е твоя.

— Но парите са общи.

— Нали не искаме да държим златото.

— Уеб твърди, че цената на среброто може да се удвои, ако не върнат заложниците.

Дженис се обръща към момичето:

— Чудя се, ако си намерим къща и искаме да платим първоначалната й вноска, до колко конвертируемо е това сребро?

Блондинката й отговаря с уважение, което преди липсваше, с по-мек глас, като жена на жена: