Джон Апдайк - Заека богат

— Да — потвърждава Хари. — Нелсън каза, че не си усещала болка.

— О, да. — С коса, разпиляна от прегръдката на Дженис, Пру сякаш пропада в някакъв бял космос, пеейки. — Почти не бях пила нищо, лекарите непрекъснато повтарят, че е вредно. Всичко стана заради тези ужасни обувки с платформи, които ни принуждават да носим. Адски тъпа мода. Решила съм да ги изгоря веднага щом ме изпишат.

— И кога ще те изпишат? — пита мама Спрингър, премествайки черната си чанта в другата ръка. Беше се облякла за църквата още преди Нелсън да се събуди и да настане суматохата. Тя е роб на тази църква, един Господ знае защо.

— Лекарят каза до една седмица — отговаря Пру. — Да си почина малко и нали знаете, за да са сигурни. За бебето. Тази сутрин се събудих и мислех, че имам контракции и затова се обадих на Супи. Той се държа чудесно.

— Да — казва мама Спрингър.

Хари се дразни от това, че всички непрекъснато му викат бебето. Той по-скоро си го представя като малко прасенце или голяма тресяща се жаба. А нямаше ли да оживее, ако го беше изтърсила? В днешно време оцеляват дори бебетата в петия месец и много скоро ще започнат да отглеждат бебета в кувьоз още от самото начало на бременността.

— Трябва да закараме мама на църква — обявява той. — Нелсън, ще се събудиш ли, за да дойдеш с нас, или ще останеш тук да спиш? — Главата на момчето отново беше клюмнала върху болничния матрак. — Като дете заспиваше така на кухненската маса.

— Хари — казва Дженис, — не бъди толкова груб с всички.

— Той мисли, че всички се държим глупаво заради бебето — изрича Пру замечтано, дразнейки го.

— Не, напротив, мисля, че бебето е страхотно.

Той се навежда, за да я целуне за довиждане, и иска да прошепне в ухото й за всички бебета, които е имал, мъртви и живи, видими и невидими. Вместо това, изправяйки се, й казва:

— Пази се, ще се върнем след службата и ще останем по-дълго.

— Не се отказвайте от голфа заради мене.

— Приключихме с голфа. По това време не е хубаво да се ходи по затревените участъци.

Нелсън я пита:

— Как искаш, да си тръгна ли или да остана?

— За бога, Нелсън, тръгвай си, остави ме да поспя малко.

— Знаеш ли, извинявай, ако снощи съм казал нещо. Държах се ужасно. Когато ми казаха, че мислят, че няма да загубиш бебето, толкова ми олекна, че чак се разплаках. Наистина. — Той би заплакал и сега, но лицето му помръква, когато засрамено осъзнава, че всички го слушат. „Ето защо обичаме нещастието — осъзнава Хари, — защото то отново напомня вината ни и ни кара да запълзим обратно към Бог. Без чувство на вина ние не сме по-добри от животните.“ Ами ако тя беше абортирала точно когато той гледаше как онази стриптийзьорка с маслинена кожа и палав език смъква бикините си до коленете и поглежда към посетителите през рамо, докато гъделичкаше задника си с щраусовото перо. Щеше да се чувства ужасно.

Пру успокоява разтреперания си съпруг и разтревожените си роднини:

— Наистина съм добре. Обичам ви всички.

Косата й се разпилява, докато тя чака да потъне в съня, в още по-усърдни молитви, в сънените околоплодни течности на собствения си натъртен корем. Раненото й крило, увито в снежнобял гипс, се надига на сантиметри от гърдите й, докато им маха за довиждане. Оставят я под грижите на бившите монахини и се промъкват навън през болничните коридори, а стъпките им отекват сред мълчаливото им решение да отложат споровете си за колата.

— Цяла седмица! — казва Хари, веднага щом потеглят с мустанга. — Някой има ли представа колко струва една седмица в болница в днешно време?

— Татко, как може непрекъснато да мислиш за пари?

— Все някой трябва да го прави. Една седмица в болница струва минимум хиляда долара. Минимум.

— Нали имаш осигуровка „Син кръст“.

— Тя не важи за роднини. Нито пък за теб, след като си навършил деветнайсет.

— Не знам — казва Нелсън. — Но не ми се ще да остане в отделението с тези жени, които пъшкат и охкат по цяла нощ. Едната даже беше негърка, видяхте ли?

— Откъде си наследил тези предразсъдъци? Във всеки случай не е от мен. Както и да е, това не е болнично отделение, а нещо като частна клиника.

— Искам жена ми да лежи в самостоятелна стая — отвръща Нелсън.

— Така ли? Искаш, искаш. А кой ще плаща сметките, умнико? Не и ти.

— Спомням си, че когато ме оперираха от хернията, Фред не искаше и да чуе за нищо друго, освен за самостоятелна стая за мен — обажда мама Спрингър. — И при това ъглова. С прекрасен изглед към градинската беседка, магнолиите тъкмо бяха цъфнали.