Джон Апдайк - Заека богат

В тоалетната, след като е изпразнил мехура си с онази неравномерна струя, която означава, че си позволил мехурът ти да се напълни прекалено много, той се заглежда в голяма лъскава книга, оставена върху коша за пране. Това е албум, вероятно на Слим със снимки от времето на фашизма в Германия. Красиви руси момчета пеят в редици пред хубав дебел мъж в униформа, отрупана с медали, а до тях Хитлер на младини, строен и галантен, гледа към Алпите. Този албум е толкова педерастки, колкото онези лъскави картички, на които жените изглеждат толкова грозни, и той чувства, че няма спасение от всичката тази грозота в света, няма спасение за това спящо момиче, за него самия. Пру си е намерила ужасните обувки със зелени платформи и седи в кухнята на един стол, докато онзи пуерториканец с лице като нарязано с малък нож коленичи пред краката й и завързва каишките й като примка. Тя се изправя и се олюлява, какво ли са й дали? Оставя се да й облекат онова червено кадифено яке, което носеше през есента и пролетта в Кент, и със зелената рокля отдолу ще прилича на коледна елха, украсена шест седмици по-рано. Джейсън танцува в предната стая, където сега Джейми и момичето с надпис ЕРА върху отвратителните цици също се опитват да танцуват, и затова те казват „довиждане“ на Пам и Слим. Пам целува Пру по бузата с онази женска целувка, сякаш й прошепва някаква тайна парола, а Слим сключва ръце пред гърдите си и прави будистки поклон. Нелсън се чуди дали този наклонен поглед му идва естествено, или се дължи на перверзните, които прави. Медузата на напрежението пропълзява по устните на Слим. Последни усмивки и махване с ръка, и вратата се затваря, заглушавайки шума от купона. Вратата на апартамента е от стари тежки дъбови дъски, боядисани в жълто. Двамата с Пру сякаш са запечатани в нещо като тишина на площадката на третия етаж. Дъждът барабани по черната капандура над главите им.

— Още ли мислиш, че съм подлец?

— Нелсън, защо просто не пораснеш?

Стабилният дървен парапет отдясно главозамайващо се извива надолу по двата етажа стълби към първия етаж. Поглеждайки надолу, Нелсън вижда горната част на две пластмасови кофи за боклук, поставени в мазето. Пру нетърпеливо го заобикаля отляво, раздразнена и горяща от желание да излезе на чист въздух. След малко той си спомня как широкият й ханш го блъска и ядът му срещу умишлената й непохватност го кара да я блъсне леко — малко отмъстително побутване. От лявата страна на стълбището няма парапет и гипсовата стена е осеяна с ронещи се дупки от пирони, където наемателите са изкъртили ламперията. Така че, когато Пру си изкълчва глезена заради обувките с платформа, тя няма за какво да се хване; тя издава лек вик, но бледото й лице е безизразно както навремето, когато се спускаше с делтапланера. Нелсън се протяга да хване кадифеното й яке, но тя е далеч от него, краката й изпреварват тялото й и той вижда как лицето й профучава покрай дупките от пирони, докато тя се извърта да се хване за нещо, но там няма нищо. Тя се преобръща и се измята настрани с главата напред, металните пръчки на парапета се врязват в корема й. Всичко става толкова бързо и все пак мозъкът му успява да запечата няколко чувства — допира на кадифеното яке до върха на пръстите му, заядливото блъсване с бедрото й, възмущението му срещу отвратителните й обувки и хората, които са изкъртили парапета от стълбището — всичко прецизно се подрежда в съзнанието му. Той ясно вижда оранжевия чорапогащник да потъмнява на чатала й като венчелистчето на яркозелено цвете, когато краката й разтварят роклята й при първия удар. Тя се опитва да обгърне тялото си с ръце и когато пада по средата на стръмното стълбище, едната й ръка застава под ъгъл, обувката й се изхлузва, закачена за крака й на тънката каишка, а главата й е скрита под красивата й разпиляна коса. Издълженото й тяло застива.

Дъждът нежно барабани по прозореца на покрива. Музиката от купона се процежда през стените. Явно шумът от падането й е бил много силен, защото жълтата врата незабавно се отваря и хората се скупчват наоколо, но единственият шум, който Нелсън чува, е тихото изпиукване, което Пру издава, когато пада, като малка гумена играчка за баня, която по невнимание си настъпил.

В болницата ги посреща Супи в страхотно настроение. Шегува се със сестрите и останалия персонал и се разхожда в черните си дрехи из този бял свят като щастлив микроб, едно изключение от всички правила. Пристъпва напред, като че ли да прегърне мама Спрингър, но в последната минута се спира и вместо това самодоволно я потупва по рамото. Палавата усмивка, която отправя към Дженис и Хари, разкрива дребните му зъби. Поглежда Нелсън по-сериозно, но с все така светнало лице.