Джон Апдайк - Заека богат

— Изобщо не съм те познавала. Гледам как се държиш със семейството си и смятам, че си ужасно разглезен. Ти си един глезен хулиган, Нелсън.

— Млъкни! — Не трябва да се разплаква отново. — Никога не са ме глезели, точно обратното. Изобщо не знаеш какво са ми сторили.

— Слушала съм го хиляди пъти и въобще не ми се струва толкова страшно. Очакваш майка ти и бедната ти баба да се грижат за теб, каквото и да направиш. Държиш се ужасно с баща си, а единственото, което той иска, е да те обича, да има поне полунормален син.

— Той не искаше да работя във фирмата.

— Защото не смяташе, че си готов, и ти не беше. И още не си. Нито пък си готов да станеш баща, но това е моя грешка.

— О, дори ти правиш грешки! — Зеленият цвят на роклята й е ужасен, като цветовете, които една дебела чернокожа проститутка би избрала, за да привлича внимание по улиците. Той отвръща очи и вижда върху едно бюро някакви огъващи се фигурки на фламинго, подредени в положение за съвкупление, едното върху гърба на другото, и други две, поставени така, все едно си правят свирка, но клюмналите човки развалят целия ефект.

— Правя доста грешки — продължава Пру. — И това е нормално, никой на нищо не ме е учил. Но ще ти кажа едно нещо, Нелсън Енгстръм — ще родя това бебе, каквото и да направиш, да вървиш по дяволите.

— Така ли?

— Да — отговаря тя по-меко. Дори коремът й сякаш омеква, притиснат в него. — Не искам да го правя, но ако се наложи, ще те пратя по дяволите. Не мога да те спра, нито пък ти мен. Ние сме две отделни личности, въпреки че се оженихме. Ти не искаше да се жениш за мен и явно не е трябвало да те карам да го правиш.

— Но го направих, нали? — казва той, страхувайки се, че лицето му отново ще се сбръчка от това признание.

— Тогава престани да се държиш като грубиян. Накара ме да дойда тук, а сега ме караш да си тръгваме. Тези хора ми харесват. Имат по-добро чувство за хумор от хората в Охайо.

— Тогава да останем.

В тази стая има и други неща, освен фламинги — отвратителни неща, забелязва той. Една гипсова отливка на Елвис Пресли с обредни свещи, поставени в червени чашки в основата. Аквариум без риби, пълен с кукли „Барби“ и подобни на полипи пластмасови неща, които мисли, че се казват „вибратори“. Подпъхнати картички на жени със сатенени триъгълници, които се премятат през глава, мотаят се наоколо, държейки огромните си гърди с облечени в сребърни ръкавици ръце. Пощенски картички от Германия, от онази тънка набраздена хартия, която можеш да гледаш под два ъгъла, при единия картинката е съвсем прилична, а при другия — вулгарна, в зависимост от това как си мръднеш главата. Цялата стая е ясна и разнообразна като повръщано, в което още можеш да различиш целите зелени грахови зърна и оранжевите кубчета моркови от вечерята отпреди час. Не може да спре да разглежда.

Докато поглежда от един ужасен предмет към друг, Пру се измъква, стискайки ръката му, като че ли да се извини за това, което са си казали. Какво си казаха? В кухнята момичето с голите цици си е облякло тениска с надпис ЕРА 25 25 ERA — Equal Rights Amendment (поправка за равни права). — Б.пр. , а Джейми си е свалил сакото и вратовръзката. Нелсън се чувства ужасно висок, толкова висок, че сам не чува какво казва, но това няма значение, защото всички се смеят. В една тъмна стаичка до кухнята някой гледа специалния репортаж за Иран по новините в единайсет и трийсет.

Както на всички купони, времето сякаш е отлетяло в конвулсивна агония. Когато след малко Пру идва да го помоли да си тръгват, тя е мъртвешки бледа, прилича на призрак, а червилото на мястото, където устните й се събират, стои като кръв от филмите. Нещо в главата му оцветява всичко в синьо и зъбите й изглеждат криви, докато едва чуто му казва, че си е свалила обувките, както й е казал, и сега не може да си ги намери. Тя се тръшва на един кухненски стол, изпъва оранжевите си крака така, че коремът й щръква като еректирал член, и започва да се смее с останалите. Прасета. Докато търси обувките й, Нелсън вижда, че момичето с белите панталони е заспало на дивана в стаята със сатена и розовите фламинги. С отпуснато в съня лице тя изглежда още по-млада. Ръката й е подвита под чипия й нос, обърната с бледата длан нагоре. По нежното й, осеяно с лунички чело няма нито една бръчка. Само вълнистата й коса, изплъзнала се от фибите и преливаща в различни цветове, издава онази дълбока женска сила. Той иска да я завие с нещо, но не намира с какво — вижда само списание и куклите „Барби“ в аквариума. Тясна ивица млечнобяла гола плът се показва там, където кафяво-червеният й плетен пуловер се е повдигнал над панталоните й. Нелсън я поглежда и се чуди защо една жена не може да ти бъде приятел дори когато правите секс. Защо е нужно да се занимаваш с егото си, да отвръщаш на обидите, само за да се защитиш? Втренчен в млечнобялата й кожа, Нелсън забравя за какво е дошъл. Съзнава, че трябва да се изпикае.