Джон Апдайк - Заека богат

— Казваш, че току-що сте се преместили в града — казва Нелсън. — Откъде идвате?

— Близо до Галилий. Знаеш ли къде е това?

— Горе-долу. Когато бях дете, няколко пъти ходихме до състезателните писти.

— Когато е тихо, от нашата къща чуваме форсирането на двигателите. Стаята ми е от онази страна и винаги ги чувах.

— Там, където живея, движението е много натоварено. Стаята ми беше от задната страна на къщата, но сега спя отпред. — Милите малки уши, малки като неговите, въпреки че у нея няма нищо дребно, особено бедрата й, които наистина изпълват лъскавите й бели панталони. — Какво работи баща ти. Фермер ли е?

— Баща ми умря.

— О, извинявай.

— Няма защо, беше тежко, но той беше болен. Беше фермер, прав си, и беше сключил договор с училищните автобуси.

— Въпреки това е гадно.

— Имам страхотна майка обаче.

— И какво й е страхотното?

В глупостта си непрекъснато звучи враждебно. Но тя като че ли не забелязва това.

— Ами, просто е много разбрана. И може да бъде доста забавна. Имам двама братя…

— Така ли?

— Да, и тя никога не ме е карала да отстъпвам само защото съм момиче.

— А защо да го прави? — Усеща пробождане на ревност.

— Някои майки го правят. Смятат, че момичетата трябва да са тихи и хитри. Моята казва, че жените получават повече от живота. При мъжете сякаш, ако не печелиш непрекъснато, си едно нищо.

— Явно е голяма работа. Знае всичко.

— И е по-дебела от мен, за което я обичам още повече.

Ти не си дебела, ти си просто сладка — иска да й го каже, но вместо това казва:

— Допий бирата, ще донеса още една.

— Не, благодаря. Как ти е името?

— Нелсън. — Трябваше да я попита за нейното, но думите засядат в гърлото му.

— Нелсън. Не, благодаря, просто исках една глътка. Ще отида да видя какво прави Джейми. Отиде в кухнята с някакво момиче…

— Което си показва циците.

— Точно така.

— Моята теория е, че тези, които имат какво да покажат, не го правят.

Той поглежда надолу. Вертикалните ластични райета на плетения й кафяво-червен пуловер леко се раздалечават върху пищния й бюст. Белият плат на панталона й се е намачкал там, където коремът и бедрата й оформят блестящ триъгълник, диагоналните нишки на плата и кройката ясно се виждат. Краката й са боси, а кожата от външната страна на палците й е зачервена от обувките, които е захвърлила.

Момичето се е изчервило под изпитателния му поглед.

— Какво правиш, откакто напусна колежа, Нелсън?

— Просто се мотая. Не, всъщност продавам коли. Не онези обикновени лъскави коли, а специални стари модели на кабрио, които вече не се произвеждат. Цената им непрекъснато ще се вдига, просто трябва да се вдига.

— Звучи интересно.

— Наистина е интересно. Оня ден насред града беше паркиран един бял тъндърбърд с червени кожени седалки. Пичът си беше свалил гюрука, въпреки че вече застудява, и аз едва не се спънах. Приличаше на яхта. Когато произвеждаха тези коли, хората не бяха толкова стиснати.

— Двамата с Джейми наскоро си купихме корола. На негово име е, но всъщност я карам аз. До стария панаир вече не ходи никакъв автобус, а Джейми работи наблизо и ходи пеша. Работи в една фирма, която произвежда машинки против насекоми, нали се сещаш, от онези електрически решетки с лилава лампичка, дето хората си слагат покрай басейните или барбекютата.

— Звучи супер. Сигурно обаче сега не му е много силен период.

— И аз така си мислех, но сега произвеждат машинки за следващата година и ги изнасят на юг.

— Аха. — Май си поговориха достатъчно. Не му се слуша повече за Джейми и машинките му против насекоми.

Но момичето продължава да говори, вече се чувства достатъчно отпусната. Толкова е млада и за нея всичко е ново и интересно. Нелсън предполага, че е три или четири години по-малка от него. Пру е повече от година по-стара от него и в този момент това го дразни, заедно с предизвикателното й танцуване, бременността й и всички тези негри и педерасти, от които тя не се притеснява.

— Така че трябва да участвам наполовина — обяснява тя. — При все че той изкарва два пъти повече от мен. Родителите му и майка ми ни дадоха назаем първата вноска, въпреки че знам, че тя не може да си го позволи. Следващата година, ако успея да си намеря почасова работа някъде, ще се запиша в училище за медицински сестри. Медицинските сестри получават цяло състояние за това, което аз върша, само дето им е разрешено да правят инжекции.

— Господи, да не би да искаш да прекараш целия си живот около болни хора?