Джон Апдайк - Заека богат

Един от наглите бръюрски негри, по-едрият, с някакъв бебешки комбинезон и каубойски ботуши, започва да танцува с Пру, но тогава Слим изниква замаяно иззад саксиите с растения заедно с Лайл и се завърта около Пру, която продължава да танцува дори когато е сама на дансинга, размахвайки ръце и отмятайки коса. Лицето й наистина изглежда сънено, а гърбавият й нос в профил изглежда остър. Хората на купона непрекъснато пипат корема й, като че ли за късмет: бързите им отпуснати пръсти се плъзгат по тази свещена издутина, където расте нещо, което също принадлежи на него. Но как може да отблъсне докосванията им, как да я защити и опази чиста? Тя е прекалено едра, ще изглежда като глупак. Тя харесва мръсотията, калта, произлязла е от нея. Веднъж минаха с колата покрай старата й къща в Акрън, но тя не го покани вътре. Каква тъжна редица от къщи, къщи с дървени веранди и стари хладилници на тях. Мелани сигурно беше по-богата, брат й играеше поло. Пру поне трябва да си свали обувките. Нелсън усеща, че се опитва да се надигне, за да й го каже, но е прекалено надрусан, за да се помръдне, принуден е да седи там, размекнат сред тлъстите червеи на мокета и дупките от червеи по тавана. Музиката сякаш има въздушни мехурчета, които бълбукат от колоните, и призрачният глас на Дона Съмър се плъзга навътре-навън, повтаря се, играе всички роли. „Залепен за теб, залепен като с лепило.“ Педалът, с когото Слим спря да танцува, предлага на Пру една цигара и тя си дърпа от влажния фас, и задържа дима, без да пропуска и такт от музиката, коремът и краката й продължават да се гърчат. Нелсън осъзнава, че за момиче от бедняшките квартали на Акрън Брюър е едно провинциално градче и че тя иска да им докаже нещо.

Едно момиче, което беше видял преди малко, пристигна на купона с някакъв едър червендалест дръвник, който се беше докарал със сако и вратовръзка, идва и сяда на пода до Нелсън под плаката на Илие Настасе, взима бирата между глезените му и отпива една глътка. Изглежда изгубена на това място, но по усмихнатото й бледо, кръгло лице личи, че иска да се хареса.

— А ти къде живееш? — пита го тя, като че ли продължава разговор, който е започнала с някой друг.

— В Маунт Джъдж — май това беше отговорът.

— В апартамент ли?

— С родителите ми и баба ми.

— И защо? — Приятното й лице лъщи от пот. И тя си е пийнала. Но около нея витае някакво спокойствие, за което той й е благодарен. Краката й в бели панталони се протягат до неговите и сякаш излъчват някакво сияние там, където чудатостта пълзи по тях като медуза.

— По-евтино е — отговаря той по-меко. — Решихме, че няма смисъл да си търсим квартира, преди бебето да се роди.

— Имаш жена?

— Ето я там — посочва към Пру.

Момичето я изпива с поглед:

— Страхотна е.

— Може да се каже.

— Какво означава този тон?

— Означава, че адски ме дразни.

— Не е ли вредно да подскача така? Имам предвид за бебето.

— Е, казаха й да се движи. А ти къде живееш?

— Наблизо. На „Янгкуист“. Нашият апартамент изобщо не е толкова готин, живеем на първия етаж от задната страна на сградата, прозорците ни гледат към един малък двор, където се събират всички котки. Говори се, че къщата ще се събаря и ще се строи жилищен блок.

— Това добре ли е, или не?

— Добре е, ако имаш пари, но май е зле, ако нямаш. Току-що си намерихме работа в града и моят… моят човек иска да се запише в колеж, когато си стъпим на краката.

— Кажи му да забрави. Аз ходих в колеж и това са конски фъшкии.

Горната й устна е леко подпухнала и по нацупената й уста той със съжаление разбира, че не знае какво да му отговори.

— Какво работиш? — пита я.

— Помагам на сестрите в един старчески дом. Едва ли го знаеш — „Сънисайд“, на мястото на стария панаир.

— Не е ли депресиращо?

— Така казват, но на мен не ми пречи. Старците си говорят с мен, хората се нуждаят най-вече от компания.

— С твоя човек женени ли сте?

— Още не. Той иска да се развива. Смятам, че така е по-добре. А и може да си променим решението.

— Хитро. Онази мацка със зелената рокля забременя и аз нямах избор.

На това също няма какво да се отговори. Въпреки това момичето не изглежда отегчено, както повечето хора, с които говори. Във фирмата непрекъснато слуша бръщолевенията на Джейк и Руди и им завижда, че си говорят, без да се чувстват като пълни идиоти. Това непознато лице спокойно виси срещу неговото, слабо заинтригувано. Никога не е виждал толкова бледосини очи, кожата й е млечнобяла, а носът й е леко вирнат. Рижата й коса е привързана отзад. Ушите й се виждат — има дупки, но не носи обици. В надрусаното си състояние ясно вижда белите гънки на тези уши.