Джон Апдайк - Заека богат

— Нека ти кажа нещо за тойотите — вика Хари. — Тях ги сглобяват малки жълти човечета в бели престилки, които работят в един и същи завод от люлката до гроба и които се побъркват, ако в инжекционната система за гориво попадне и една прашинка, а таратайките на Детройт ги сглобяват разни откачалки с уокмени, които слушат шантава музика и така са оглупели от друсане, че не могат да различат отвертка от гайка, и освен това ония от НАПЦ 27 27 NAACP (National Assosiation for the Advancement of Colored People) — Национална Асоциация за подпомагане на цветнокожите. — Б.пр. ги учат да мразят компанията. Половината коли, които излизат от поточната линия на „Форд“, умишлено ги саботират. Забравих къде точно четох това, но не беше в „Консюмър Рипортс“.

— Татко, толкова си предубеден. Какво би казал Скийтър?

Скийтър. Хари отговаря с променен глас:

— Казах ли ти, че Скийтър беше убит във Филаделфия миналия април?

— Непрекъснато ми го повтаряш.

— Не виня чернокожите от поточната линия, просто казвам, че правят отвратителни коли.

Нелсън се готви за нападение, въпреки че е капнал от умора и се чувства отвратително, бедното дете:

— И кой си ти да ни критикуваш с Пру, че сме отишли да се видим с приятели, когато самите вие отидохте да гледате тези отвратителни екзотични танцьорки? Мамо, как ги изтърпя?

Дженис отговаря:

— Не беше толкова зле, колкото си мислех. Не преминават границите. Всъщност не беше по-зле, отколкото навремето на стария панаир.

— Не му отговаряй — казва й Хари. — Кой е той, та да ни критикува?

— Най-интересното беше — продължава жена му, — че ние трите със Синди и Телма харесахме едно и също момиче, а на мъжете им харесваха съвсем различен тип жени. Ние си харесахме една висока ориенталка, която беше много грациозна и артистична, а те си харесаха, представяш ли си, мамо, мъжете си паднаха по една дребна блондинка, която нямаше никакви скули и изобщо не можеше да танцува.

— Изглеждаше предизвикателно — обяснява Хари, — искам да кажа, че се вживяваше.

— А онази късокрака брюнетка, която те възбуждаше, онази с перото?

— С маслинената кожа. Тя също беше хубава. Въпреки че можех да мина и без перото.

— Маминка не иска да слуша всички тези отвратителни неща — обажда се Нелсън от задната седалка.

— Маминка няма нищо против — отговаря му Хари. — Нищо не може да трогне Беси Спрингър, тя обича живота.

— Ох, не знам — произнася старата дама с въздишка. — По наше време нямаше такива неща. Спомням си, че Фред понякога носеше „Плейбой“, но на мен тези осемнайсетгодишни момичета ми изглеждаха по-скоро трогателни, та те си бяха почти деца, като изключим телата им.

— Е, та кой не е дете? — пита Хари.

— Говори за себе си — отговаря му Нелсън.

— Нямам предвид сега — настоява мама Спрингър. — Чудя се за какво са ги отгледали родителите им, да ги гледат голи както майка ги е родила. Какво ли си мислят бедните хорица. — Тя въздиша. — Светът се е променил.

Дженис се намесва:

— Май в същия бар всеки понеделник има женско парти с мъжки стриптийзьори. Казват, че младежите наистина се стряскат. Дорис Кауфман ми разправяше, че жените ги сграбчват и се опитват да се качат на сцената. Казват, че жените над четирийсет са най-агресивни.

— Това е отвратително! — възкликва Нелсън.

— Внимавай какво говориш — казва му Хари. — Майка ти е над четирийсет.

— Татко!

— Е, аз не бих се държала така — изрича Дженис, — но разбирам защо някои го правят. Предполагам, че всичко зависи от това доколко съпругът ти те задоволява.

— Ма-мо! — протестира момчето.

Вече са заобиколили планината и завиват по Сентрал стрийт. Часовникът на химическото чистене сочи три без десет. Хари се провиква:

— Май ще стигнем навреме, Беси.

Знамето пред общината е спуснато наполовина заради заложниците. Облечени в празнични дрехи хора се трупат пред църквата, под свода на камбанарията, която ги зове с метален звън, под разкъсаните от вятъра сиви облаци на посребреното ноемврийско небе. Хари казва, подавайки ръка на мама, за да излезе от мустанга:

— И моля те, не продавай фирмата за онзи орган на Супи.

Нелсън пита:

— Как ще се върнеш вкъщи, бабо?

— Ами сигурно ще се кача при внука на Грейс Стул. Той обикновено идва да я вземе. А и нищо няма да ми стане, ако повървя малко.

— О, мамо — казва Дженис, — няма да успееш. Обади ни се, когато събранието свърши, ако няма кой да те докара. Ще си бъдем вкъщи.

В голф клуба са разпуснали по-голямата част от персонала и сервират само готови пакетирани сандвичи. Половината от мрежите по тенискортовете са прибрани и вече са зазимили голф игрището. Хари усеща пробождане на тъга. По пътя за вкъщи с Дженис и Нелсън той си спомня за старото време, когато бяха млади и живееха само тримата. Детето и Дженис още имат някаква връзка. Той я е изгубил. Казва високо: