Джон Апдайк - Заека богат

— Значи не харесваш тойотите?

— Не става въпрос за харесване, татко. Няма какво толкова да им харесвам или да не им харесвам. Снощи на купона си говорих с едно момиче, което току-що си е купило корола, а ние си говорихме само за старите американски коли и колко хубави бяха. Като при волвото, и те вече не произвеждат такива модели, това не е нещо, което можеш да контролираш. Просто нали знаеш, такъв е моментът.

Момчето се опитва да звучи добронамерено. Хари се умълчава замислено. „Такъв бил моментът, така както я караш, напред-назад и с всичките тези наркотици, ще извадиш късмет, ако стигнеш до момента, в който съм аз.“

— Мазди — изрича Нелсън, — ето какво представителство бих искал да имам. Ванкеловият двигател е много по-ефикасен от четиритактовия с вътрешно горене. Ако доизпипат хидравликата, с него можеш да обиколиш цялата страна с половината гориво.

— Тогава що не идеш да помолиш Абе Шафетс да те наеме на работа. Чух, че всеки момент ще фалира, маздите имат толкова много дефекти. Мани казва, че никога няма да доизкусурят хидравликата.

Дженис казва умиротворително:

— Рекламите на „Тойота“ по телевизията са толкова интелигентни и лъскави.

— Е, рекламите са, за да привличат — отговаря Нелсън. — Рекламите им са страхотни, аз говоря за колите.

— Не ви ли харесва оная реклама със скъперника — пита Хари, — където той се кикоти и изчезва в далечината. — Заека имитира, Дженис и Нелсън се засмиват и през останалата част от пътя по Джоузеф стрийт под оголените клони на кленовете тримата се връщат в щастливи общи спомени и реклами на тойоти, за подскачащи мъже и жени, обикновени мъже и жени, с дрехи, ветреещи се като на забавен каданс във водопад от гънки, подобно на ангелски одежди, като при интимното насилие на чифтосването или увеличеното под лупа оголено крило на колибри, което подхвръква и после пада, а след това се захилва и замръзва в пространството, отричайки гравитацията.

— Трябва да се махнем оттук — казва Хари на Дженис в спалнята, няколко дни по-късно, вечерта преди изписването на Пру, която склони да прекара в болницата цяла седмица.

Нощ е, букът с окапали листа и шумолящи шушулки пропуска повече улична светлина в стаята им, отколкото през лятото.

Едно от стъклата на прозореца откъм улицата, където Заека спи, има малки неравности, вълнообразни петънца и продълговати мехурчета, които едва се забелязват през деня, но през нощта хвърлят отражение върху отсрещната стена — подобни на пеперуди сенки върху тапетите на кръгчета, увеличени до неузнаваемост. Сенките по стъклото също изсветляват, така че ефектът на матирано стъкло витае над разхвърляната махагонова тоалетка на Дженис, наследство от Коернерови, поставена до четворната врата, която ги отделя от останалия свят. Десет години съжителство в минутите или часовете между изгасването на нощната лампа и съня са оформили тези светли правоъгълници в съзнанието на Хари като безценни същества, разпръснати бижута, притиснати от въздуха — присъствие, което ще му липсва, ако напусне тази стая. Той трябва да я напусне. Тревожните сенки на клоните на бука потръпват и се поклащат в студа навън, преплитайки се с тези абстрактни петна и отраженията от неравните стъкла.

— И къде ще отидем? — пита Дженис.

— Ще си купим къща като всички останали — отговаря Хари с нисък дрезгав глас, като че ли мама Спрингър ще чуе този предателски шепот през стената, през пращенето и тихото бучене на телевизора, преди някоя реклама да гръмне с пълна сила, последвана от друг сублимен момент от сериала. — От другата страна на Брюър, по-близо до фирмата. Пътуването през центъра всеки ден направо ме влудява. Освен това само хабим бензин.

— Само не в „Пен Вилас“, не ме карай да се връщам в „Пен Вилас“.

— И аз не искам. Какво ще кажеш за „Пен Парк“? С онези бракоразводни адвокати и дерматолози? Винаги съм си мечтал, още откакто ги биехме на баскетбол, да живея някъде там. В някоя къща с каменна фасада и всекидневна на приземния етаж, за да каним Мъркетови в подходяща обстановка. Тук не е удобно да каним никого, мама се качва горе след вечеря, но къщата е толкова мрачна, а и вече сме притеснени от Нелсън и семейството му.

— Той ми каза, че смятат да си наемат апартамент, когато нещата се оправят.

— Нещата няма да се оправят с това негово отношение. Много добре знаеш. Тук всичко му е безплатно, а и така няма да се чувстваме гадно, че оставяме майка ти. Това е шансът ни.