Алек Попов - Черната кутия

Eгa ти и родината...

Стомахов се върна в Лондон, а аз си намерих работа в друга компания. Често му се налагаше да прескача до Ню Йорк и винаги ми се обаждаше. Веднъж, по Коледа, се изсипаха с жена му и живяха у дома цяла седмица. УБЗГ-тата в Лондон си спретнали нещо като клуб. От България се заинтересували, дори започнали да ги ухажват, макар и доста предпазливо. Страхуват се от нас! Ние имаме идеи. Имаме какво да предложим на тази страна... Само, викам му, не започвай пак с фиска! Като чу „фиск“, жена му подскочи до тавана: ние с теб разбрахме ли се?! По принцип измитите лондонски УБЗГ-та винаги са били по-различни от нас — пълнокръвните MBA, изкласили в Щатите. Да го погледнем дори от тази страна: там набиват овес като кранти през декември, докато ние сме деца на царевицата. Това са две различни философии - на oatmeal и на cornflakes - независимо че присъстват привидно безконфликтно по рафтовете на супермаркетите. Едната се опитва да ти изстърже стомаха, докато другата - да ти го напълни. Тази островна обсесия от фиска едва ли е случайна.

В крайна сметка получи своето. Стана там някакъв заместник-министър. И пак звъни: идвай, включвай се, сега ти е паднало!

C’mon men, току-що бях станал синиър, прибавяйки още една цифра към заплатата си. И ти ми предлагаш да дойда да рия лайната, дето са ги срали дванайсет години ония крадливи капути! Да стана държавен измекяр? Айвън, човече, какво те прихваща? Това не ти е Сюис Ре, нито Голдман Сакс, нито Саломон, по-страшно е от Дрексел Ламберт дори! Ха, ха, Дрексел... гласът му кънти из някакво огромно пространство, може би кабинет. Пак ще си говорим!

Стомахов е ходил да рекламира България като страна на неограничените възможности пред скептичните финансови бонзи от Ситито. Това, доколкото разбирам, е едно от основните му занимания. Пътува с още четирима неугледни подчинени, всички, естествено, в първа класа. Салонът е почти празен и той се настанява до мен, за да си бъбрим.

- На ваканция или по работа?

Съобщавам му за какво става дума.

- Тая гробница?! - той прави инстинктивна гримаса. -Продава се, откак се помня, но си остава вечно наша. Барабар с дълговете. На практика е във фалит. Управлява се от синдик, назначен от съда. Ако прилъжете някой да я купи, лично ще те предложа за орден. Мислех, че се занимаваш с по-сериозни неща, man!

Пропускам последната забележка.

- Синдичката обаче си я. бива. Яде пилетата с перата, да знаеш! Наше момиче е. Ако имаш някакви проблеми с нея, само ми звънни.

Стюардесата носи пиене. Чукваме се за срещата. Стомахов прехвърля пресата, да не би междувременно правителството да е паднало или да е станал някой друг сакатлък. Държавнически рефлекс.

- Скивай, man , тук пише за теб! - тика ми вестника.

- Какво, какво? - облещвам се.

Един ден на успелия българин Нед Банов

Нашенецът е най-младият вицепрезидент в Брабърис, най-престижната консултантска фирма на Уол Стрийт с оборот от двайсет милиарда. Съветва най-големите

корпорации отвъд океана... Редовно обядва с най-маститите фигури на финансовия елит...

Не купува обувки под хиляда долара.

Материалът е илюстриран със снимката ми: глупаво ухилен, на фона на Пето Авеню, с ръце в джобовете.

- Ще й извия врата на тази! - избухвам.

- О, хич да не ти пука! Мен постоянно ме дъвчат разни тъпаци, това си е част от играта - успокоява ме той. - Значи си станал вицепрезидент? Честито!

Тъкмо се каня да опровергая наглата измислица, когато комплексът УБЗГ изненадващо сработва и само измучавам нечленоразделно.

- Сигурно си мислиш, че си хванал господ за брадата? Обаче скоро ще разбереш, че не си прав.

- Виж, не се оплаквам.

- Така ли? А какво си спечелил? Грижиш се за чуждите пари и трепериш да не ти бият шута. Можеш ли да продължиш нагоре? Само не ме лъжи. Аз бях на същото дередже. До един момент важат едни правила, после няма никакви... Други са игрите, други са мангизите и хората са други. Както във физиката. Повечето хора никога не го разбират. Остават си на нивото на Нютон. Чакат ябълката да ги тупне по главата...

- А ти какво спечели, като дойде тук?

- Има тунели... - Айвън снишава глас. - Проходи, които водят директно към следващото ниво. Хиперлинкове към други социални вселени! Властта отваря врати, пред които другите само подсмърчат. Започваш да срещаш тези, за които само си чел във Форчън и Уол Стрийт. А после, когато вече си in , когато си се докоснал до тайните им, оставаш там завинаги...