Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Това е самоубийство — възкликна той неволно, — истинско самоубийство!

— Какво? — прошепна Бранд и в тихо шумолящата гора неговият глас прозвуча като удар на гонг. — Какво рече?

— Нищо — отвърна Християн. — Мълчи!

Той продължи да се взира във всеки лист, във всяка тревичка и след малко почувства, че очите го заболяха.

— Пазете се! — изкрещя като луд Краус. — Пазете се!…

Християн се хвърли зад едно дърво, последван от Бранд, който почти се строполи върху него, и куршумът се заби в дънера над тях. Обърна се рязко и видя как фотографът, примигвайки уплашено зад стъклата на очилата си, се мъчи трескаво да свали предпазителя на автомата; на две крачки от него пък Краус подскачаше комично на един крак, като се опитваше да освободи заплелия се в клоните ремък на карабината. Раздаде се нов изстрел и Християн усети, че нещо го парна по главата. Той падна, но веднага се привдигна, даде откос по притаилата се зад един голям, камък фигура, която току-що бе забелязал през зеления листак. От камъка, където бяха попаднали куршумите, се разлетяха отломки. Забелязал, че патроните от автомата са изстреляни, Християн се отпусна на земята, извади резервен пълнител и задърпа трескаво новия, още неразработен затвор. Отляво се чу нов изстрел и Краус се развика: «Улучих го, улучих го!» («Като момче на първия си лов» — помисли си неволно Християн.“) В следващия миг той видя как французинът зад камъка се свлече бавно с лице върху тревата. Краус се спусна към падналия, сякаш се боеше, че някой друг ще предяви права над него. В тоя момент се разнесоха още два изстрела и Краус се просна с целия си ръст върху един храст, чиито жилави клони го задържаха почти изправен. Силезиецът потрепери, като че ударен от електрически ток, и след малко замря. Бранд най-после бе успял да свали предпазителя на автомата си и сега стреляше безпорядъчно по храсталака. Християн забеляза, че ръцете на фотографа треперят и едва държат оръжието, сякаш бяха от памук; той седеше на земята, с изкривени върху носа очила, като хапеше побелелите си от страх устни, и с лявата ръка поддържаше десния си лакът, мъчейки се да се успокои. Християн сложи новия пълнител и продължи да стреля. Неочаквано от храсталака излетя една карабина и след нея изскочи човек с вдигнати ръце. Християн прекрати огъня. В гората отново настъпи тишина и той внезапно усети острия, сух и неприятен мирис на изгорял барут.

— Venez! — извика Християн. — Venez ici 8 8 Елате! Елате тука! (фр.). — Главата му бучеше, ушите му пищяха от стрелбата, но той изпита неволна гордост, задето бе успял да се изрази на френски.

Все още вдигнал ръце, човекът се приближи бавно към тях. Униформата му беше изцапана и отворена при яката, а на позеленялото от страх лице стърчеше гъста четина. Той вървеше с отворена уста, облизвайки сухите си устни.

— Дръж го под обстрел — заповяда Християн на Бранд, който за негово изумление вече бе насочил фотоапарата си към приближаващия се французин.

Бранд стана и заплашително вдигна автомата си. Французинът се спря с вид на човек, който след миг ще рухне на земята. Минавайки край него по посока на храста, на който висеше Краус, Християн забеляза в очите му ужас и няма молба. Клоните на храста вече не се движеха и Краус изглеждаше мъртъв. Християн го положи на земята. Лицето на силезиеца беше застинало в гримаса на изненада и нетърпение.

Залитайки от умора, Християн се отправи към французина, когото Краус беше застрелял. Главата го болеше от удара на куршума и по ухото му капеше кръв. Човекът лежеше по корем. Той го повдигна. Беше много млад, не по-възрастен от Краус; куршумът бе попаднал между очите, обезобразявайки лицето. Християн отдръпна бързо ръката си. „Колко кръв са способни да пролеят тия неопитни войници — помисли си той. — Четири изстрела и — двама души убити!“

Християн опипа драскотината на сляпото си око; тя беше престанала да кърви. Върна се при Бранд и чрез него заповяда на пленника да отиде веднага при барикадата и да съобщи на останалите, че са обградени и трябва да се предадат, защото в противен случай ще бъдат избити. „Първото ми сражение от началото на войната — помисли си Християн усмихнат, докато Бранд превеждаше думите му, — а ето вече давам ултиматуми като генерал!“ Неочаквано се почувства отмалял и замаян и за минута сам не знаеше дали след миг ще се разкикоти, или ще се разплаче.

Французинът слушаше внимателно, енергично кимайки глава, после отговори бързо нещо, което със своите слаби познания по френски Християн не успя да разбере.