Ирвин Шоу - Младите лъвове

Следейки играта, Майкъл видя как лейтенантът измъкна от джоба си бутилка и отпи няколко глътки. Пфайфър, който го наблюдаваше внимателно, запремята бавно заровете в изпоцапаната си от кал ръка.

— Лейтенант — попита той, — какво виждам във вашия джоб?

Лейтенантът се засмя.

— Коняк — отвърна той, — да, коняк.

— Виждам, че е коняк — рече Пфайфър. — Колко искате за него?

Офицерът погледна банкнотите в ръката на Пфайфър.

— Колко имаш?

Пфайфър преброи парите.

— Две хиляди франка — отговори той. — Това прави четиридесет долара. С удоволствие бих купил бутилчица хубав коняк, за да посгрея старите си кости.

— Четири хиляди франка — невъзмутимо рече лейтенантът. — Ще я получиш за четири хиляди франка.

Пфайфър изпитателно погледна офицера и плю бавно пред себе си. След това заговори на заровете в ръката си: „Мили зарчета, папа има желание да пийне. Папа е страшно жаден…“

После сложи своите две хиляди франка на земята. Двамата сержанти с бляскавите звездички на раменете заложиха съответно.

— Мили зарчета — рече отново Пфайфър, — днес е много студено, а папа иска да се стопли. — След това разклати заровете и ги пусна леко, сякаш пускаше листенца на цвят. — Колко? — попита той, станал изведнъж сериозен — Седем? — И протегна ръка. — Вземете парите, лейтенант, и дайте бутилката!

— С удоволствие. — Лейтенантът подаде бутилката и прибра парите. — Радвам се, че дойдохме тука.

Пфайфър пи дълго. Войниците го наблюдаваха мълчаливо, и доволни, и раздразнени от тая разточителност. Пфайфър внимателно сложи тапата и мушна бутилката в джоба на шинела си.

— Тая вечер ще има нападение рече той войнствено. — Какъв смисъл, дявол да го вземе, има да прегазя реката с четири хиляди франка в джоба си? Ако фрицовете ми видят сметката, ще убият един редник, чийто корем е пълен с коняк. — Пфайфър преметна карабината си през рамо и със самодоволен вид се отдалечи.

— Снабдителна служба — обади се един от пехотинците, който бе наблюдавал играта. — Сега разбирам какво значи снабдителна служба!

Лейтенантът се разсмя добродушно. Очевидно той не се трогваше от критиките. Майкъл отдавна не беше виждал хора да се смеят така чистосърдечно без особени причини, просто от изблик на хубаво настроение. Очевидно така се смееха само хора, които се намират на петдесет мили зад предните позиции. Във всеки случай никой от войниците не се засмя след лейтенанта.

— Ще ви кажа защо дойдохме тука, момчета — рече лейтенантът.

— Лесно е да се отгатне — обади се Крейн, който беше от взвода на Майкъл. — Вие сте от службата за информации и сте донесли някакъв въпросник: „Щастливи ли сте на фронта? Доволни ли сте от дейността на нашата служба? Боледували ли сте от трипер повече от три пъти през последната година?“

Лейтенантът се разсмя отново. „Ето, тоя лейтенант е един истински веселяк!“ — помисли си Майкъл, като наблюдаваше тъжно офицера.

— Не — рече лейтенантът. — Ние сме тука по работа. В службата се говори, че в тия гори могат да се съберат доста трофеи. Аз ходя два пъти седмично в Париж, а там има добър пазар за пистолети „Люгер“, фотоапарати, бинокли и други подобни неща. Ние сме готови да платим хубави пари. Казвайте, момчета, имате ли нещо, което бихте могли да ни продадете?

Войниците около лейтенанта се спогледаха мълчаливо.

— Аз имам чудесна карабина „Гаранд“ — обади се Крейн, — с която съм готов да се разделя срещу пет хиляди франка. Имам и една бойна куртка — с невинен израз добави той. — Малко е износена, но ми е скъпа като спомен.

Лейтенантът се засмя тихо. Очевидно той беше много доволен от обиколката си зад бойните линии. „Сигурно ще пише на приятелката си в Уисконсин за тия чудаци от пехотата — грубоватички, но забавни момчета“ — помисли си Майкъл.

— Смятам, че не ще бъде лошо да се поразшетам сам. Чувах, че миналата седмица тук е имало сражение и околността сигурно е пълна с интересни неща.

Пехотинците се спогледаха равнодушно.

— Да — рече Крейн, — човек може просто да напълни цял джип. Вие ще станете най-богатият човек в Париж.

— Накъде е фронтът? — оживено попита лейтенантът. — Ще отидем да хвърлим едно око.

Отново настъпи студено мълчание.

— Аха, фронтът — обади се Крейн със същия невинен израз, — вие искате да хвърлите око на фронта?

— Да, редник. — Гласът на лейтенанта не звучеше вече така добродушно.

— Вървете по оня път — посочи Крейн. — Нали така, момчета?