Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Това е от работата в пералнята — печално обясни блондинката. — Никога недей работи в пералня, мили мой.

— Добре — съгласи се Ноа.

— Аз дойдох ей с оня. — Тя кимна към пияния, който бе обронил глава върху бара, и при това движение воалетката й трепна в зеленикавата светлина на музикалния бокс. — Но той получи нокаут още при първата чаша… Слушай какво ще ти кажа. — Тя се наведе към Ноа, за да му прошепне нещо, и той усети как от нея лъхна мирис на джин, чеснов лук и теменужен парфюм. — Тия моряци, макар и в униформа, се наговарят да го ограбят, а после да ме проследят и в някоя тъмна уличка да задигнат кесията ми. Хайде, вземи бутилка бира, Роналд, и иди да поговориш с тях.

Барманът сложи чашите пред тях, жената извади една десет доларова банкнота и му я подаде.

— Аз плащам — рече тя. — Ти си един нещастник, който няма с кого да посрещне Нова година.

— Не си длъжна да плащаш и за мене — запротестира Ноа.

— За нас двамата, гълъбче! — Жената поднесе чашата си до лицето му и го погледна разнежено и кокетно през воалетката. — За какво ни са парите, гълъбче, ако не за да ги харчим с приятелите си?

Двамата пиха и жената погали Ноа по коляното.

— Ти изглеждаш много уморен, гълъбче — рече тя. — Ще трябва да направим нещо. Хайде да се махаме. Тук не ми харесва вече. Да отидем в моята квартирка. Вкъщи имам бутилка уиски „Четири рози“ и ние с теб ще отпразнуваме сами Нова година. Целуни ме, мой мили! — Блондинката се наведе и затвори очи. Ноа я целуна. Устните й бяха меки и освен мириса на чесън и джин той усети дъх на малини от червилото й. — Не мога повече да чакам, гълъбче! — Тя, слезе от столчето почти без да залита, хвана Ноа за ръка и двамата с чаши в ръце се отправиха към дъното на бара.

Моряците ги наблюдаваха мълчаливо как се приближават. Те бяха съвсем млади и по лицата им се четеше обърканост и разочарование.

— Бъдете внимателни с моя приятел — предупреди ги блондинката и после целуна Ноа по врата зад ухото. — Той е снукс!… Ей сега ще се върна, гълъбче — обърна се тя към Ноа и се изкикоти, като му стисна ръката с влажната си длан. — Ще отида да се поосвежа малко, за да ти харесам още повече! — И без да остави чашата си, блондинката тръгна към дамската тоалетна, полюлявайки както преди стегнатите си в корсет ханшове.

— Какво успя да ти наговори? — попита по-младият от двамата моряци. Той беше без шапка и косата му бе остригана толкова ниско, че приличаше на мъх по главичката на бебе.

— Казва — рече Ноа, обхванат внезапно от прилив на сили и готов на всичко, — казва, че сте се уговаряли да я ограбите.

Другият моряк, който беше с шапка, изсумтя.

— Да я ограбим? Гледай ти! Тъкмо обратното, братко.

— Поиска ни по двайсет и пет долара — обади се по-младият. — По двайсет и пет на човек ни поиска! Твърди, че никога досега не се е занимавала с това, че била омъжена и че трябвало да й се плати за риска.

— Какво изобщо си въобразява тая жена? — възмути се морякът с шапката. — Колко поиска от тебе?

— Нищо не ми поиска — отвърна Ноа, обхванат от чувство на глупава гордост. — Дори ми обеща бутилка „Четири рози“.

— Какво ще кажеш за това? — обърна се горчиво по-старият моряк към приятеля си.

— Ще отидеш ли с нея? — попита завистливо младият.

— Не. — Ноа поклати глава.

— Защо? — запита младият.

— И аз не знам — повдигна рамене Ноа.

— Е, драги — подхвърли младият, — изглежда, че в това отношение добре се грижат за тебе!

— Слушай — рече морякът с шапката, — да се махаме оттука. На ти Санта Моника! — Той погледна укорително приятеля си. — Можехме спокойно да си останем в базата.

— Къде е вашата база? — попита Ноа.

— В Сан Диего. Но той… — по-възрастният кимна насмешливо и огорчено към младежа с мъха на главата — той обеща, че ще прекараме добре тук, в Санта Моника. Познавал бил две вдовици със собствена къща! Никога вече няма да му вярвам.

— Аз не съм виновен — троснато отвърна младият. — Отде да зная, че са ме измамили и че адресът бил измислен?

— Три часа обикаляхме в тая проклета мъгла, за да търсим къщата. Ето на̀, така посрещаме Нова година! Като си помисля само как съм празнувал тоя празник в чифлика в Оклахома, когато бях малък!… Хайде, аз си тръгвам.

— Ами оня? — Ноа докосна пияния, който спеше кротко върху бара.

— Нека дамата се погрижи за него.

По-младият моряк решително нахлупи бялото си кепе и двамата излязоха, затръшвайки зад себе си вратата.

— Двайсет и пет долара! — долетя до ушите на Ноа гласът на по-възрастния.