Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Каква е тая ужасия? — попита той, като връщаше бутилката.

— Домашна работа — обясни войникът в окопа. — Ябълкова ракия, ако не се лъжа. Чудесно сгрява, когато минаваш вода. — Той подаде бутилката на Бърнекер, който отпи бавно и предпазливо.

След момент Бърнекер остави бутилката и се обърна към Ноа:

— Мисля, че не си длъжен да се връщаш за Каули. Той можеше да дойде с нас. Ти изобщо не носиш никаква отговорност за тоя мошеник. На твое място не бих отишъл. Ако смятах, че заслужава, бих те придружил. Но той не заслужава, Ноа.

— Ако не се върна до петнадесет минути — повтори Ноа, тайно възхитен от спокойствието, логиката и хладнокръвието на Бърнекер, — погрижи се да предадат картата в разузнавателния отдел.

— Бъди спокоен — рече Бърнекер.

— Ще отида да предупредя оня нервен тип при картечницата да не стреля по тебе — рече войникът от Джорджия.

— Благодаря — продума Ноа и тръгна обратно към канала; мократа риза продължаваше да плющи по голите му крака, но изпитият алкохол бе оказал своето въздействие и той не трепереше вече от студ. При ръба на канала се спря. Приливът се бе засилил и студената вода клокочеше тихо край бреговете. Ако се върне сега, след половин час ще бъде в командния пост, а може би и в болница, на легло под топли завивки, ще му дадат да пие нещо горещо и ще го оставят да спи цели дни, цели месеци дори… Беше направил всичко по силите си, и даже нещо повече и никой не би могъл да го обвини в пропуск, беше прехвърлил канала и довел Бърнекер, бе направил картата и не се беше предал, когато това изглеждаше съвсем лесно, беше използвал всички възможности; всъщност лейтенант Грийн искаше от тях само едно — да се доберат до американските линии. При това дори да успее да намери Каули, последният можеше отново да откаже да мине през канала, а водата — с покачването на прилива — ставаше все по-дълбока…

Ноа се поколеба, коленичил и загледан в течащия край него поток. После нагази решително в канала.

Беше забравил, че водата е толкова студена. Тя притискаше гърдите му сякаш с железен обръч. Той пое дълбоко въздух и залитайки, тръгна бързо напред. Най-после стигна до брега и се отправи срещу течението, като се стараеше да си припомни какво разстояние бяха минали с Бърнекер и как изглеждаше мястото, от което се бяха спуснали във водата. Вървеше бавно, с гърди срещу прииждащата вода и от време на време спираше, за да се ослуша. Някъде далече в небето се чуваше бръмченето на самотен самолет и безпорядъчна стрелба на зенитни оръдия, които гонеха последния немски летец, преминал преди зори фронтовата линия. Наоколо обаче всичко беше тихо.

Ноа стигна едно място, което му се стори познато, и се измъкна с усилие на брега. Обърна се с гръб към канала и запълзя срещу храсталаците, които се очертаваха в тъмнината пред него. Спря на пет стъпки от тях и прошепна: „Каули, Каули!“

Отговор не последва. Обаче Ноа беше сигурен, че се намира на мястото, където бяха оставили Каули. Пропълзя още няколко стъпки.

— Каули! — извика той по-високо. — Каули…

В храстите нещо се размърда.

— Остави ме на мира — обади се Каули.

Ноа запълзя по посока на гласа. Най-после на тъмния фон на листака забеляза неясно очертаната глава на Каули.

— Дойдох да те взема — прошепна Ноа. — Хайде, тръгвай.

— Остави ме на мира — повтори Каули.

— Не е дълбоко — каза раздразнено вече Ноа. — Дявол да те вземе, разбери, че не е дълбоко. Не е нужно да плуваш.

— Сериозно ли говориш? — упорстваше Каули.

— Бърнекер е вече там. Тръгвай. Нашите ни чакат. Всички постове са предупредени и следят за нас. Тръгвай, докато не се е съмнало.

— Сигурен ли си? — В гласа на Каули прозвуча недоверие.

— Разбира се.

— По дяволите — отсече Каули. — Не желая да дойда.

Без да каже нещо повече, Ноа тръгна обратно към канала. След момент обаче чу зад гърба си шумолене и разбра, че Каули го следва. При брега Каули едва не се разколеба отново. Ноа не се опита да го уговаря и навлезе в канала. Този път водата не му се стори никак студена. „Сигурно започвам да се вцепенявам!“ — помисли си той. Каули се свлече в канала с плясък. Ноа го хвана здраво, за да не нагълта вода от страх. Чувстваше през дебелите мокри дрехи, че Каули целият трепери.

— Дръж се за мен — заповяда Ноа — и не вдигай шум.

Тръгнаха напреко през канала. Сега всичко изглеждаше много по-лесно.

Пътят беше вече познат и Ноа се движеше бързо, без страх към отвъдния бряг.

— О, майчице, майчице — повтаряше непрекъснато Каули с писклив и уплашен глас. — О, майчице, майчице, майчице… — Въпреки нова той не изоставаше от Ноа и дори в дълбоките места вървеше, без да се двоуми. Когато се добраха до брега, Ноа не се спря. Обърна се и тръгна срещу течението, като търсеше срутения участък, където с Бърнекер бяха излезли на суша. Те стигнаха до него много по-бързо, отколкото той очакваше.