Ирвин Шоу - Младите лъвове

Върна се до прозореца. Точно под него минаваше тежка каруца. Един войник водеше бавно за юздите двойката коне, които движеха енергично нагоре-надолу глави. Край колата вървяха други двама войници, които приличаха на уморени селяни, връщащи се вкъщи след трудовия ден. Те крачеха край скърцащата каруца с наведени глави, забили в земята очи. Единият бе опрял ръка върху ритлата на колата.

Каруцата се движеше, поскърцвайки, към муниционното депо. Ноа тръсна глава и отиде да събуди Бърнекер и Каули.

Намираха се край някакъв канал. Той не беше много широк, но трудно можеше да се определи колко е дълбок, а маслинестата му повърхност блестеше зловещо на лунната светлина. Тримата лежаха на десетина крачки от брега зад група храсталаци, загледани с тревога в леко вълнуващата се вода. Беше отлив и отсрещният бряг се издигаше като тъмна безформена маса над повърхността. Доколкото можеше да се съди, нощта бе към своя край и утрото щеше скоро да настъпи.

Каули простена горчиво, когато Ноа ги поведе към замаскираната батарея, но вървеше упорито с тях.

— Дявол да го вземе — намръщено промърмори той, — много лошо време сте избрали да гоните медали! — Но Бърнекер взе страната на Ноа и Каули трябваше да се подчини.

Сега обаче, докато лежаха така на мократа трева, загледани в безмълвната ивица вода, Каули неочаквано рече:

— Това не е за мене. Аз не мога да плувам.

— Аз също не мога — обади се Бърнекер.

Някъде отвъд канала затрака картечница и няколко трасиращи куршума прелетяха над главите им.

Ноа въздъхна и затвори очи. Очевидно това беше американска картечница, защото стреляше срещу тях по посока на неприятелската линия; и беше толкова близо, оттатък канала, само на двадесетина ярда от тях, а те не можеха да плуват! Той чувстваше едва ли не като нещо живо скритата в портфейла му фотография, на чийто гръб върху надписа на Хоуп беше нахвърлял картата с точни обозначения на муниционното депо на батареята и на малкия резервен танков парк, покрай който бяха минали. Оставаха им някакви си двадесет ярда вода! Колко време беше загубил, колко усилия бе положил! И ако сега не прехвърлеше канала, по-добре беше да скъса снимката и да се предаде на немците.

— Може да не е много дълбоко — рече той. — Водата е спаднала.

— Аз не мога да плувам — повтори Каули с упорит и изплашен глас.

— Бърнекер? — рече Ноа.

— Ще се опитам — отвърна бавно Бърнекер.

— Каули…

— Не, ще се удавя — прошепна Каули. — Преди десанта сънувах, че съм се удавил.

— Аз ще те поддържам — опита се да го успокои Ноа. — Аз зная да плувам.

— Казах ти: сънувах, че съм се удавил — упорстваше Каули. — Потънах и се удавих.

— Нашите са съвсем близо, отвъд канала — настоя Ноа.

— Ще ни застрелят — рече Каули. — Никой няма да пита свои ли са или чужди. Ще ни забележат във водата и ще открият огън. Пък и както ти казах, не мога да плувам.

Ноа почувства, че след малко ще почне да крещи. Щеше му се да се махне и от Каули, и от Бърнекер, и от блесналия на лунната светлина канал, и от прелитащите трасиращи куршуми — от всичко, и да закрещи с цяло гърло.

Картечницата се обади отново. Тримата наблюдаваха как куршумите чертаят светлинни линии над главите им.

— Тоя синковец изглежда много нервен — обади се Каули. — Такъв човек не задава въпроси.

— Съблечете се — рече Ноа, като се мъчеше да говори съвсем спокойно. — Сваляйте всичко. Водата може да е дълбока. — После започна да развързва обущата си. От звуците вдясно разбра, че Бърнекер бе последвал примера му.

— Аз се отказвам — заяви Каули. — До гуша ми дойде всичко.

— Каули… — започна Ноа.

— Не желая да говоря повече с тебе. Достатъчно съм те слушал. Не зная, дявол да го вземе, какво мислиш да правиш, но не разчитай на мене. — Гласът на Каули стана почти истеричен. — Аз смятах, че не си с ума си още там, във Флорида, но сега виждам, че съвсем си се побъркал. Разбери, че не мога да плувам, не мога да плувам… — Той вече почти крещеше.

— Млъкни — остро рече Ноа. Беше просто готов да застреля Каули, ако можеше да направи това без шум.

Каули млъкна. Ноа го чуваше как диша тежко в тъмнината.

Той започна да се съблича, без да бърза — свали гетите си, обущата, куртката, панталоните и дългите си вълнени гащи, после смъкна ризата и вълнената фланелка с дълги ръкави. Накрая облече отново ризата и я закопча грижливо, защото в нея се намираше портфейлът със скицата.

Студеният нощен въздух го жилна по голите крака. По тялото му полазиха дълги спазматични тръпки.