Ирвин Шоу - Младите лъвове

Донъли просна противника си на земята. Ноа скочи веднага, подрипна във въздуха и го удари по лицето. От носа на Донъли закапа кръв, която потече към ъглите на устата му; той машинално я засмука и спокойният израз на професионален боксьор, който се четеше по лицето му до този момент, се замени с удивление и гняв. Внезапно той хвана с една ръка Ноа за раменете и без да обръща внимание на яростните удари, с които неговият противник обсипваше лицето му, го притегли към себе си. После замахна отблизо и му нанесе такъв жесток удар, че хората, които ги наблюдаваха мълчаливо, ахнаха. Последва втори удар и Ноа се строполи на тревата пред краката на своя враг.

— Смятам — рече Майкъл, като пристъпи напред, — че това е достатъчно…

— Върви по дяволите — изхриптя Ноа, като се надигна от земята, опирайки се на ръце.

След миг той отново застана пред Донъли — залитащ, с кървясало дясно око. Боксьорът пристъпи и замахна, сякаш хвърляше бейзболна топка. Ударът попадна с глух звук в устата на Ноа и зрителите ахнаха отново. Той залитна назад и се строполи върху войниците, които стояха в плътен кръг около противниците, наблюдавайки напрегнато боя, в следващия миг се свлече на земята и остана неподвижен. Майкъл се приближи до него и се отпусна на колене. Ноа лежеше със затворени очи и дишаше равномерно.

— Всичко е наред — рече Майкъл и вдигна поглед към Донъли. — Поздравявам те. Спечели! — После обърна падналия по гръб. Ноа отвори очи, но те бяха съвсем изцъклени и гледаха безизразно към вечерното небе.

Кръгът от зрители се разпръсна мълчаливо и хората започнаха бавно да се разотиват.

— Какво ще кажете! — долетя гласът на Донъли в момента, когато Майкъл прихвана Ноа под мишници и го изправи бавно на крака. — Какво ще кажете на това — малкият мошеник успя да ми разбие носа!

Майкъл стоеше до прозореца на тоалетната и пушейки цигара, наблюдаваше Ноа, който, приведен над една от мивките, плискаше лицето си със студена вода. Евреинът беше гол до кръста и по кожата му личаха големи червеникави петна. Ноа вдигна глава. Дясното му око беше съвсем затворено, а от устата му продължаваше да тече кръв. Той плю и заедно с кръвта изхвръкнаха два зъба.

Без да погледне падналите в мивката зъби, Ноа започна да изтрива внимателно лицето си с кърпата, която се покри бързо с червени петна.

— И така — обади се Майкъл, — можем да смятаме, че въпросът е уреден. Мисля, че би трябвало да се откажеш от останалите.

— Кой е следващият по списъка?

— Послушай ме — рече Майкъл. — Тия хора в края на краищата ще те убият.

— Следващият е Райт — отсече Ноа. — Кажи му, че ще бъда готов да се срещна с него след три дена. — И без да дочака отговора на Майкъл, наметна кърпата на раменете си и излезе от тоалетната.

Майкъл погледна след него, повдигна рамене и като смукна още веднъж от цигарата си, хвърли угарката и излезе навън в мекия вечерен въздух. Не отиде обаче в казарменото помещение, защото не искаше да се среща отново тая вечер с Акерман.

Райт беше най-едрият човек в ротата, но Ноа дори не мислеше да го избегне. Застанал в строго професионална боксьорска поза, той се изплъзваше бързо от непохватните ръце на Райт, като го удряше безмилостно по лицето и от време на време го атакуваше в стомаха, карайки го да ръмжи от болка.

„Удивително — мислеше си Майкъл, като наблюдаваше Ноа с възхищение и завист, — той наистина знае да се боксира. Къде ли се е учил?“

— В корема! — крещеше Рикит, застанал в първия ред на зрителите.

— В корема, глупако!

След минута всичко се свърши: Райт замахна странично, вложи цялата си сила в тоя замах и възлестият му юмрук се стовари като чук върху хълбока на противника му. Ноа се повали на земята и остана така, опрян на ръце и крака, с широко отворена уста и провиснал език, като се мъчеше да си поеме въздух.

Зрителите наблюдаваха мълчаливо сцената.

— Е? — войнствено продума Райт. — Как ви се струва?

— Хайде, върви — рече Майкъл. — Ти беше просто чудесен.

Ноа започна отново да диша, издавайки остър хриплив звук, който с труд излизаше от гърлото му. Райт докосна презрително с крак Ноа, обърна се и попита:

— Е, кой ще ме почерпи една бира?

Лекарят погледна рентгеновата снимка и каза, че са счупени две ребра. После бинтова гръдния кош на Ноа, облепи го с лейкопласт и го настани в лазарета.

— Е, ще мирясаш ли вече? — попита Майкъл, застанал до леглото му.

— Докторът каза, че ще лежа три седмици — промърмори Ноа, като движеше с усилие побелелите си устни. — Уреди следващия бой за тогава.