Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Вие, евреите, ни вкарахте в тая война. Защо не се научите най-после да се държите като хора?

Ноа разбра, че колегите му съвсем не се шегуват. Той се приближи бавно със сведени очи до своето легло, за да не срещне погледите на другите, но чувстваше, че всички го наблюдават. Покерджиите престанаха да играят, когато мина край тях, а Уитикър, новият редник, който изглеждаше почтен човек и също бе пострадал днес от началството — и той даже го наблюдаваше с известна враждебност от леглото си, което току-що беше оправил.

„Невероятно — помисли си Ноа. — Но всичко това ще се уреди, ще се уреди…“

Той извади боядисаната в маслинен цвят картонена кутия, в която държеше писмените си принадлежности, и се залови да пише на Хоуп.

„Мила — започна Ноа, — току-що привърших домакинските си задължения. Лъснах стотици стъкла с такова старание, с каквото златарят шлифова петдесеткаратов диамант за любимата на бутлегър 31 31 Контрабандист на спиртни напитки през „сухия“ режим в Щатите. . Не зная как бих се представил в бой с немски пехотинец или японски войник от морската пехота, но моите прозорци биха могли да съперничат по всяко време с прозорците на техните най-отбрани войски…“

— Евреите не са виновни — обади се отчетливо глас от групата на покерджиите. — Те просто са по-хитри от другите. Ето защо толкова рядко попадат във войската и печелят толкова пари. Не, не ги обвинявам. Ако и аз бях хитър като тях, нямаше сега да бъда тука, а щях да си седя в някой вашингтонски хотел и да гледам как парите се стичат в джоба ми.

Последва мълчание и Ноа почувства, че всички играчи гледат към него, но не вдигна очи от писмото си.

„Често излизаме на походи — продължи да пише той бавно. — Катерим се и се спускаме по хълмове, маршируваме и денем, и нощем. Доколкото разбирам, армията е разделена на две части, които се обучават за бой, и други, които маршируват и мият прозорци. Ние очевидно сме попаднали във вторите. Аз се научих да ходя така, както никой друг в рода на Акерман.“

— Евреите имат големи капитали във Франция и Англия — рече друг от играчите на покер. — Те управляват всички банки и публични домове в Берлин и Париж и сега Рузвелт е решил да ни прати да защищаваме парите им. Ето защо обяви войната! — Войникът говореше нарочно високо, за да ядоса Ноа, но последният продължаваше да седи със сведени очи.

„Четох във вестниците — пишеше Ноа, — че тая война била война на мотори, но единствената машина, която съм видял досега, е някакъв уред за изцеждане на парцали за миене на под…“

— Евреите имат международен комитет — продължаваше същият глас, — който се събира в Полша в някакъв град на име Варшава, откъдето разпраща заповедите си по цял свят: купете това, продайте онова, обявете война на тая страна, обявете война на оная страна. Двадесет стари брадати равини…

— Акерман — извика друг глас, — чу ли какво казват?

Най-после Ноа вдигна очи към групата играчи на покер. Всички се бяха обърнали към него с разкривени от подигравателни усмивки лица и студен, насмешлив поглед.

— Не — отвърна Ноа, — нищо не чух.

— Защо не се присъединиш към нас? — с пресилена учтивост попита Зилихнер. — Ние играем ей тъй, приятелски, и на дребно, и си говорим за интересни неща.

— Не, благодаря — отклони Ноа. — Зает съм.

— Бихме искали да знаем — продължи Зилихнер, който беше от Милуоки, но в говора му се долавяше лек немски акцент, останал може би от детските години, — бихме искали да знаем как се е случило да те вземат във войската. Как стана това? Нима в комисията нямаше нито един от вашата тайна ложа?

Ноа погледна листа, който държеше в ръка. „Не треперя — каза си той изненадан, — никак не треперя!“

— Аз пък дори чух — обади се друг — за един евреин, който постъпил доброволно във войската.

— Не може да бъде! — удиви се Зилихнер.

— Кълна ви се. Натъпкали го със слама като чучело и го поставили в музея.

Останалите играчи се разсмяха високо, с престорена веселост.

— Аз съчувствам на Акерман — заяви Зилихнер, — честна дума. Помислете си само какви пари можеше да спечели на черната борса от гуми и бензин, ако не беше в пехотата!

„Струва ми се, не съм ти съобщил още — с твърда ръка продължи да пише Ноа на жена си, която се намираше на хиляди мили от него, там някъде на север, — че миналата седмица тук пристигна един нов сержант. Той няма зъби, фъфли и говори като новак от младежка лига, който за първи път става пред събрание…“