Ирвин Шоу - Младите лъвове

Беше ранно лято и слънцето заливаше с мека жълтеникава светлина дворните градинки, избелелите тухлени стени на старите сгради, потъналия в прах бръшлян и обезцветените шарени завеси на малките тераси, обзаведени с тръстикови мебели и цветя в саксии. Дребна пълна женица с широкопола оранжева шапка и в стари широки панталони, комично опънати на закръгления й задник, стоеше пред едно мушкато в саксия на терасата тъкмо срещу Майкъл. Тя се наведе бавно, отряза един цвят и го разгледа, поклащайки печално глава. После се обърна — беше здрава, на средна възраст жена — прекоси терасата, като полюляваше игриво бедрата си, и влезе вкъщи през закритите със завеси френски прозорци.

Майкъл се усмихна широко. Той се радваше искрено на хубавото слънце, на целувката на червенокосата и на това, че в градинката отсреща живееше тая мъничка пълна женица с комичния задник, която скърбеше за изсъхналото си мушкато.

Той взе студен душ, надяна си пижамата и мина бос по килима през дневната стая до външната врата. Отвори я и взе от пощенската кутия „Таймс“.

Във вестника, който със своя изискан език винаги му напомняше речите на възрастни, преуспели адвокати на акционерни дружества, на първата страница се съобщаваше, че руснаците понасяли големи загуби, но се държали здраво, че английските бомби предизвикали нови пожари по френското крайбрежие, че Египет се намирал в голяма опасност, че някой си бил открил начин да произвежда изкуствен каучук само за седем минути, че в Атлантическия океан били потопени три кораба, че лондонският кмет поискал да се ограничи консумацията на месо, че се предвиждало женените мъже също да служат във войската, че напоследък японските нападения били постихнали.

Майкъл затвори вратата, седна на кушетката и оставяйки всички тия съобщения за кръвопролитни сражения край Волга, за издавени хора в океана, за ослепени от пясъка войници в Египет, за производство на синтетичен каучук, за пожари във Франция и за ограничения в консумацията на месо в Англия, зачете спортната страница. Въпреки умората и множеството пропуски „Доджърите“ 23 23 Име на прочут бейзболен тим. бяха преживели още един ден от войната, спасявайки се от смъртта, която дебнеше хората на всяка крачка, и въпреки известното объркване в центъра на игрището и бясната противникова атака в осмия рунд, бяха спечелили в Питсбърг.

Телефонът иззвъня. Майкъл отиде в спалнята и вдигна слушалката.

— В хладилника има бутилка портокалов сок — прозвуча гласът на Меги по жицата. — Исках само да знаеш…

— Благодаря — отвърна Майкъл… — Ах, да не забравя, по библиотечните рафтове вдясно открих малко прах, макар че вие, мис Фримантл…

— Голямо чудо! — прекъсна го тя.

— Ето една умна дума! — рече Майкъл, слушайки със задоволство гласа на Меги, толкова близък и приятен. — Карат ли те много да работиш?

— До припадък. Когато излизах, ти дори не благоволи да ме погледнеш. Лежеше по гръб, без никакви завивки. Целунах те и тръгнах.

— Каква славна женичка! Ами аз какво направих?

Меги помълча малко и отговори, вече сериозно и дори малко смутено.

— Закри лицето си с ръце и промърмори: „Не искам, не искам…“

Леката усмивка, която играеше по лицето на Майкъл, изчезна и той потърка замислено ухото си.

— Насън всички издаваме най-безсрамно скритите си мисли.

— Гласът ти беше толкова уплашен — рече Меги, — че просто ме хвана страх.

„Не искам, не искам“ — замислено повтори Майкъл. — Не зная за какво се е отнасяло това „не искам“… Във всеки случай сега не се чувствам никак уплашен. Утрото е прекрасно. „Доджърите“ спечелиха мача, а моето момиче ми е оставило портокалов сок…

— Какво смяташ да правиш днес? — попита Меги.

— Нищо особено. Ще се поразходя. Ще погледам небето. Ще позяпам жените. Ще посръбна. Ще напиша завещанието си…

— О, я млъкни! — възкликна Меги със сериозен глас.

— Прощавай.

— Радваш ли се, че ти се обадих? — попита тя с подчертано кокетен тон.

— Смея ли да отговоря отрицателно — подхвърли уморено Майкъл.

— Ах ти, стари…

— Меги!

Тя се засмя звънко.

— Заслужих ли обеда си днес?

— А ти как мислиш? — попита Майкъл.

— Мисля, че съм го заслужила. Облечи сивия си костюм.

— Той е почти съвсем протъркан на лактите.

— Облечи сивия си костюм, много ми харесва.

— Добре.

— А аз какво да облека? — За първи път по време на разговора гласът на Меги прозвуча неуверено, малко по хлапашки и тревожно.