Джак Харт - Размишления в катраненото буре

Зората вече разреждаше плътния мрак на небето, на облаците, над единия край на езерото, над планинския проход, над Тобъркъри.

И с прекъснати изрази и полу-изрази тя започна своя разказ.

„Името ми не е Мишел. Но мисля, че ти вече знаеш това. Да? Не съм от Франция. Родена съм в една страна отвъд голямата стена. Семейството ми още живее там. Не им харесва, но това е тяхната родина. Не могат да напуснат. Когато войната свършила, те опитали да избягат. В Австрия. В Германия. Хиляди и хиляди хора. Но руските войници ги спирали на границата. Връщали ги обратно. Моите родители също трябвало да се върнат. Съжаляваха, че не успели да стигнат Запада. А такива хора не били на почит в страната ни. Докато бях дете, те вечно говореха за Запада и за бягство на запад. Надяваха се един ден техните деца да отидат на запад.

Имах трима братя, по-големи от мен. Родителите ни караха да учим френски и немски, за да можем да се справим, когато отидем на запад. Понякога у дома говорехме на немски.

Не бях щастлива да живея в родината си. Исках да замина на запад. Исках да стана актриса. Исках да играя в киното. Знаеш как е. Като всяко дете, предполагам.

На седемнайсет-осемнайсет започнах да се срещам с момчета. С мъже. Знаеш как става. А също играех. В пиеси. Разбрах, че ако искаш да получиш добра роля в някоя пиеса, трябва да преспиш с директора. Толкова е просто. Вечно говорех за заминаване на запад. Да стана актриса. Да постигна успех. Всички ме убеждаваха, че не мога да замина на запад. Никой не можеше да пресече границата. Разстрелваха хората, които опитваха. Но, казах аз, ще изляза оттук ако трябва дори да изчукам всички граничари в страната.

Имаше един мъж, който ми каза, че може да ме заведе на запад. Познаваше хора. Но нямаше да е достатъчно да изчукам всички граничари. Това струва пари. Много пари. А аз бях хубава и възпитана. Каза, че това щяло да свърши работа. Можела съм да стана актриса на запад.

Но семейството ни беше бедно. Нямахме никакви пари. Тогава мъжът каза, че имал връзки. Познавал хора. Те щели да дадат парите, а аз съм щяла да ги върна, когато замина на запад. Когато си намеря там работа.

Съгласих се. Исках да замина на запад. Да стана актриса. Да бъда известна. Исках да нося хубави дрехи и да имам хубав апартамент. Уредиха ми документи и един ден ме откараха до границата с кола. В колата имаше още трима души. Умирах от страх. Разказваха се стотици истории. За хора, опитали се да избягат. И ето ме мен, на контролно-пропускателния пункт, опитваща се да избягам на запад. Истории за хора, които са били разстреляни. Очаквах войникът да насочи оръжието си към мен. Не можех да повярвам. Войникът само прегледа документите ми, погледна ме и не каза нищо. Разгледа документите, които мъжете му показаха. Не каза нищо. Махна ни да преминем. И се озовахме на запад.

Откараха ме в Париж. Казаха, че в Париж по-лесно се става актриса. Казаха ми колко пари им дължа. Беше огромна сума. Казаха ми да не се притеснявам и че на запад лесно ще припечеля тези пари.

Дадоха ми стая и малко пари. Казаха ми да си потърся работа. Но да внимавам, много да внимавам заради документите. Казаха ми да припечеля пари, които да им върна. Парите им трябвали бързо. Обикалях града, но ме беше страх да разпитам за работа. Страхувах се да не попадна в ръцете на полицията. Казах, че искам да замина за Германия, но те ми отговориха, че това не е добра идея. Казаха ми, че ако разкрият фалшивите ми документи, ще си имам проблеми с полицията, а и на тях също ще им навлека неприятности. Не искаха това да се случи.

Всеки следващ път мъжете идваха все по-ядосани. Казаха ми, че трябва да платя парите или ще ми се случи нещо неприятно. И нещо неприятно ще се случи със семейството ми, когато се разбере, че съм избягала на запад. Един ден дойдоха с някакъв мъж на име Анри. Казаха ми, че Анри ще ми намери работа и аз трябва да приема.

Анри беше добър с мен. Каза, че е мой приятел. Каза, че мога да работя за него и да изкарвам пари. Много пари. И да платя на онези мъже. Щяло да стане бързо. И можело да уредя семейството си да замине на запад.

Анри беше сводник. Научи ме да работя на улицата. Не ми харесваше. Не бях станала актриса. Дори не беше истинска работа. Но изкарвах пари. Много скоро, мислех си, ще платя на онези мъже и после ще правя каквото аз искам.

Мъжете, те прибираха парите ми от Анри. Когато прецених, че съм платила доста пари, попитах ги колко остават. Казаха ми, че все още дължа почти същата сума. Казах им, че съм плащала. Трябваше да са по-малко. Казаха ми, че имало лихва върху сумата. Лихва. Така че отново им дължах много пари. Анри ме посъветва да не се карам с тях и да не споря. Можели да бъдат много зли. Сещаш се. Да ме наранят. Бях ужасена.