Джак Харт - Размишления в катраненото буре

„Знаете ли за Окриските монаси?“

„Някога имало манастир,“ съгласи се Пади, кимайки с глава и оглеждайки се за съгласието на другите.

„Те отишли в Инишмърей и основали друг манастир, където разполагали с камъни на проклятието,“ добавих.

„Всеки е чувал за камъните на проклятието в Инишмърей,“ присмя се Франк. „Доста туристи карат там да ги разглеждат.“

„А знаете ли, че те донесли камъните на проклятието със себе си от Окрис?“

Малко се отклонявах от историята, която бях подредил в главата си от приказките на старите хора. Направо си измислях. Фантазирах. Но ефектът, който произведох върху тримата мъже си струваше да се види. Те изведнъж ме зяпнаха съсредоточено. Като да ги беше ударил ток.

„Взели със себе си камъните на проклятието, когато ги прогонили от Окрис. И от Ирландия. Монасите вярвали в една ужасна тайна. Ужасна, но истинска. Че Бог, така нареченият Отец, Творецът на небето и земята, е измамник.“

Това беше повече от удоволствие. Беше тържество. Гледаха ме с отворени уста, така както аз бях зяпал всеки глупак в миналото. Бяха потресени. Нямаха думи.

„Те открили, че този Творец бил син на истинския бог, който пък бил жена, Божията майка, както я наричат. Тя имала трима сина: Твореца, Исус и Светия Дух. Творецът бил майстор и все правел разни неща, но също бил славолюбив и изисквал признание за всичко, което вършел. И когато създал света, се престорил пред човечеството, че той е единственият бог. Без да спомене дори майка си, която му дарила живот и любов и всичко, с което да създаде света. Та Творецът бил този, който се разбунтувал. Това била ужасната тайна, разкрита от монасите от Окрис. Че Творецът и Сатаната са едно и също нещо.“

Франк едва не се задави с бира и я изплю обратно в чашата. „Какви са тия щуротии?“

„Истина е. И монасите от Окрис открили това преди толкова време. Така че вместо да се молят на Бог, те създали ритуал, с който проклинали Твореца. Въртейки камъните обратно на часовниковата стрелка, те разбърквали естествените движения на слънцето, луната и звездите. Всичко, което бил създал. И се обърнали към неговата Небесна майка, която е истинският източник на живота и любовта.“

Франк се надигна от мястото си. Грубото му лице беше придобило пурпурен цвят и аз се наслаждавах на неговата ярост. „Никога подобни неща не са се случвали в Окрис,“ заяви той.

„Случили са се.“ Знаех, че бъркам в раната. Правех го за Теди МакДърмът, когото така позорно бяха забравили в собственото му село. „Докато за това разбрал епископът и монасите били прогонени в Инишмърей, където ги оставили да правят каквото си искат. И те продължили да въртят камъните на проклятието още хиляда години.“

Франк се беше изправил и стоеше във войнствена поза, която правеше човек на неговите години комичен. „Да не би да се опитваш да кажеш, че монасите от Окрис смятали, че Бог и дяволът е едно и също?“

„Това открили те и ако се замислиш, ще видиш, че са били съвсем прави.“ Съзнавах, че го предизвиквам до степен да ме удари. Но не ми пукаше. Изпитвах възторг от това, че водя спор по начин, по който винаги съм искал. Възторг от това, че се бях отървал от онези чувства, които винаги вземаха връх у мен в подобни ситуации.

Франк се изплю на пода. „Слушай, момче, ти си най-извратеният тип, когото съм срещал. Бог бил дявол. Чуй ме, синко, Той е там горе и ти ще отговаряш пред Него. Той държи целия свят в шепата си, независимо дали това ти харесва. А какво прави с теб си е Негова работа. Чуй ме, нагло копеленце, бързо си дигай партакешите от тази кръчма и от Окрис. Защото ако някога отново те видя по тези места, няма да ти покажа пътя до Кор а дТон. Ще те пипна за врата и ще те хвърля отвъд нея. Сега си вдигай задника, докато още имаш такъв.“

Погледнах към другите трима. Те също бяха враждебно настроени. И цялата кръчма ни зяпаше, понеже Франк беше повишил тон до такава степен, че изрече последните си думи крещейки.

Нямах избор. Допих си гинеса и се отправих към вратата.

Сякаш се носех в облаците, толкова леко и спокойно се движех между масите и ниските столове. Но щом отворих вратата и ме блъсна свежият въздух, стомахът ми се преобърна и гадене обхвана цялото ми тяло. Усетих как съдържанието на стомаха ми се надига към гърлото и аз претичах през двора до една ниска стена, където избълвах гинесите върху тревата от другата страна.

Поседнах на ниската стена. Главата ми се въртеше. Или по-скоро светът се въртеше около мен. Да, аз стоях на едно място, а всичко друго, кръчмата, дворът, брегът, звездите се въртяха силно около мен. От това ми стана още по-лошо, но вече нямаше какво да повръщам.