Джак Харт - Размишления в катраненото буре

„Ами МакДърмът,“ включих се аз. Напълно естествено. Сякаш бях част от компанията. „Някога в Окрис са живели МакДърмът.“ Алкохолът беше развързал езика ми. Беше премахнал задръжките ми. Чувствах се страхотно. Веднага обаче почувствах обратния удар на паниката със завръщането на самосъзнанието, кратко, колебливо.

Тримата мъже ме изгледаха изненадано и мълчаливо. Сякаш на бдение мъртвецът се беше надигнал да ги заговори. Накрая Франк вдигна рошавите си вежди.

„За какви МакДърмът говориш?“ Той погледна към другите мъже. Това не беше част от ритуала. Редно беше да му се задават въпроси, на които знаеше отговора. И на които питащия също знаеше отговора. Пътят беше добре утъпкан, с установени правила. Отклонения не се предвиждаха. И не се търпяха. Той очевидно се дразнеше, че проверяват знанията му, вместо само да им се възхищават. „Никакви МакДърмът не е имало по мое време и никога не съм чул да говорят за МакДърмът от село Окрис.“

Цял живот бях очаквал такъв момент. Да участвам в разговор, в който съм по-добре осведомен. Все едно да играя карти, държейки само козове. Преди тази нощ би ме сърбял езика да се намеся, но не бих посмял дори знанието да е на моя страна. Сега, благодарение на алкохола, задръжките ми бяха паднали.

„В село Окрис е имало човек на име Теди МакДърмът.“ заявих авторитетно. „Занаятът му бил да прави сламени покриви и освен това свирел на флейта. Навсякъде го обичали. Когато завършел работа, в къщата ставала веселба. МакДърмът свирел на флейтата си жиги, шотландски танци, моряшки танци, и хората се събирали да потанцуват на плочника. И той свирел, а те танцували, докато петелът в двора не почнел да кукурига на сутринта.“

„И кога е било това? Тук не е имало майстори на сламени покриви от времето на Свети Патрик.“ Франк се палеше. Беше ядосан.

„Не знам кога е било. Но знам, че е било. Чувал съм много пъти старите хора да си говорят за него. Теди МакДърмът. От Окрис. Свирел на флейта. Хората с радост го виждали да приближава, защото знаели, че щом свърши работата, ще има веселба.“

Франк се почеса по главата и се разшава. Другите двама му се смееха. Той беше старецът в района и печелеше уважение с познанията си за миналото.

„Истина е,“ наблегнах. „Правел сламени покриви. Хората от нашия край го викали. Всеки път, когато някой покрив имал нужда от поправяне.“

„Може би си прав,“ каза Франк унило. „Може би е съществувал такъв човек. Но аз никога не съм чувал за него.“ И той завърши разговора като кимна на бармана за още една почерпка.

Бях във възторг от това, че бях спечелил спор, първият спечелен спор в моя живот. Така се бях възгордял, че чак се възмущавах как може Теди МакДърмът да бъде забравен от собствените му хора. В съзнанието си го виждах толкова ясно, колкото тримата мъже срещу мен. Дори по-ясно, защото тези тримата щях да забравя веднага щом напуснех кръчмата, а на Теди МакДърмът му знаех и кътните зъби. Бях кръстосвал пътищата на Тирера с неговия образ в съзнанието си още откакто Дългият Том Форд за първи път беше разказал историята за майстора на покриви от Окрис. Бях го наблюдавал как сръчно преплита сламата и прътите. Бях слушал неговата музика в кухнята, претъпкана от оживени съседи. Да, познавах Теди МакДърмът от разказите на Том Форд и на други хора. Всички те твърдяха, че човекът бил от Окрис. А тук седях заедно с хора от Окрис и никой не го познаваше. Що за празноглавци?

Отпих бързо в настъпилото неловко мълчание. С наслада. Пиех от новата чаша, която Франк беше поръчал. Все още си мислех за Теди МакДърмът. Нима никой не си спомняше как е пристигал с магарето и каручката си и е разтоварвал дългите дървени корита за топене на прътите. Как децата се тълпяли около него, но той никога не се дразнел и никога не ги гонел, освен когато изливали гореща вода в коритото върху прътите.

Когато попитах Дългия Том какво се случило с МакДърмът, той ми каза, че майсторът на покриви имал нещастието да се влюби в едно момиче от Килглас, дъщеря на заможен фермер, на чиято къща работел. Той помолил момичето да се омъжи за него и то било съгласно, но бащата не искал за зет голтак. И толкова. МакДърмът толкова се обидил от отношението към занаята и живота му, че зарязал всичко. Заминал пеша за Дери и се записал за безплатен превоз до Австралия. Повече нищо не се чуло за него.

„Какво още знаеш за Окрис?“ попита Франк кисело с надежда да обърне нещата и да разкрие моята липса на знания.

Но той не си даваше сметка, че алкохолът беше развързал езика ми, беше освободил гласа и самочувствието ми и аз нямаше да се дам толкова лесно. Никога вече. Питието е чудесно нещо.