Джак Харт - Размишления в катраненото буре

Всичко се промени. Предполагам трябваше да се занимават с нещо, докато чакаха нощем и денем да се покаже червеният камион. Но не беше само това. Изглеждаха щастливи. Изглеждаха доволни от себе си. Освежаваха къщите си, сякаш очакваха важен гост. Което си беше така само дето тя никога не слизаше от камиона.

А и нещата бяха по-дълбоки от техните къщи и външния им вид. Грижеха се по-добре и за своите ферми. Гледаха овцете и кравите си по-добре от всякога. Плевяха картофените ниви там, където по-рано тръните се бяха сражавали с картофените стебла за оскъдното количество слънце.

Изобщо дерзаеха. И отдаваха това на мен и на камиона. Нови чудеса. Нови примери на могъществото ни.

Потиснах всички други мисли и чувства и се концентрирах върху тази задача. Изпитвах удовлетворение от доброто, което вършех.

Вечер отново в хотела, Мишел и аз. Говорехме. Като приятели. Като колеги. Като партньори. След като я бях закарал у дома. Водехме леки разговори. За дребни случки. Правехме си малки шеги с хората. Тя имитираше някои лица, за да ме разсмива. Разделяхме парите, сякаш не се занимавахме с нищо по-необичайно от това да продаваме ябълки. Пък и така си беше. Напълно нормално. Невинно.

Онова, което се случваше в камиона, не се обсъждаше.

Работехме със страхотно темпо. Сякаш и Мишел беше вдъхновена от нашата цел. Бързаше да успокои толкова човешка болка, колкото беше възможно. Не можехме обаче да работим ежедневно. Трябваше да поддържам прикритието — търговията с религиозни стоки. Така че ако тя решеше, че е уморена или не се чувства добре, товарех на камиона статуята и набора от икони и сувенири за конфирмация, и се отправях на своите обичайни обиколки.

Беше трудно да се съчетават двете дейности, да се постига точен баланс, още повече, че бях склонен да давам предимство на дните с Мишел. Докато възникна ситуация.

Един ден карах по малък селски път в енория Темпълбой с Мишел отзад в камиона, когато ме спря тълпа от шест-осем човека, главно жени.

Мисис Конуей, майка на десет деца, стоеше по средата на пътя като булдог, техен предводител и говорител.

„Искаме да знаем защо вече не спираш пред нашите къщи.“

„Бях много зает,“ отговорих, с крака на съединителя и газта в случай, че се опитаха да отворят задната врата. Ако се наложеше да избягам.

„Това не е достатъчно обяснение, Лофти. Имаш отговорност към всички. А се вижда, че фаворизираш някои хора в услугите си. А това не е справедливо, Лофти. Не е справедливо. Отбиваш се редовно при всеки непрокопсаник в енорията, но не и при нас.“

„Всеки какво?“

„Всеки проклет непрокопсаник. Всеки безполезен ерген. Това е съвсем очевидно. И им отделяш сума време при статуята. Молитвите правят чудеса за тях, а ние се влачим по дирите им. И се разхождат наоколо с доволни усмивки, издокарани като шивашки кукли, чистят къщите си като да чакат на гости министъра, чистят тор по риза и вратовръзка. Ние, останалите, също се нуждаем от помощта на небесните ангели, както и те.“

„И кръчмарите не са доволни, ама никак,“ вметна съпругът й Пачийн Конуей. „От седмици не са виждали тези юнаци. А преди не излизаха от кръчмите. Харчеха там и последното си пени за пиене. Сега кръчмите са празни, а кръчмарите висят като нарисувани.“

Щях да кажа „да им пикая на кръчмарите,“ но не исках да предизвикам скандал. Замълчах. Продължих да ги гледам.

„Досега беше при Джон Джо Картър. Видяхме те,“ продължи булдогът. „Така че бъди така добър да спреш за малко, за да се помолим на статуята и да си вземем някои неща. Ще направим за себе си нещо добро, а ти ще спечелиш от нас така, както печелиш от Джон Джо Картър и другите като него.“

„Не може.“

„Защо?“

„Носи нещастие.“ Това беше първото нещо, което ми хрумна. Изтърсих го без дори да помисля. Не очаквах подобен смъртоносен ефект. Тя направо зяпна. Беше потресена. Озадачена. Смутена.

„Защо?“

Наслаждавах се на отстъплението й. На необичайното усещане за превъзходство. Не бързах да отговоря. Помислих известно време. Бавно. Спокойно. Стивън Ханлън би се гордял с мен.

„В някои дни е на късмет да обикалям ергените. В някои дни е на късмет да обикалям женени хора, семейства. Така стоят нещата. И може да предизвикаш голямо нещастие ако объркаш дните. Напоследък се случи така, че имаше много дни за ергени. Но това скоро може да се промени и тогава ще има само дни за семейни хора.“

„Така ли било? Не знаех за това.“ Вече държах булдога на каишка, тя ми ближеше ръката.