Джак Харт - Размишления в катраненото буре

Но сега поне имах в живота си нещо, което ме караше да забравям болката. Моята работа, новоспечеленото уважение бяха мощна противоотрова, но най-доброто беше постоянната заетост.

И, говорейки за уважение, фактът, че вече мога да чета, се приписваше или на някакво ново чудо, или на моите свръхестествени способности. Хората знаеха, че бях излязъл от държавното училище, без да мога да си пиша името. Сега изпитвах удоволствие да показвам, че мога да чета пътни табели, бележки или заглавията на брошурите, които продавах. Изпитвах удоволствие да отида до вестникаря и да си купя комикси. И хората бяха изумени от това постижение.

Хората си правеха подобни изводи и във връзка с моите знания за местните — смятаха, че съм ги придобил за една нощ или по някакъв странен начин. Ако изпаднеха в затруднение, хората често се обръщаха към мен. Например една жена, която се луташе наоколо, опитвайки се да издири човек на име Кавана, който напуснал областта по някое време през последния век. Беше се отчаяла. Не беше успяла да открие никаква информация. И тъкмо да се откаже, някой я беше изпратил при мен. Работа като за чудодееца, предполагам. Беше много приятна жена. Говореше хубаво. Имаше спокоен характер. Така че и на мен не ми беше трудно да говоря с нея. Предположих, че може да е някой от рода Кивъни, тъй като някои от по-изисканите Кивъни бяха променили името си на Кавана. Това й се стори добра следа и тя си тръгна ентусиазирана. Два дни по-късно тя се приближи до мен на улицата в Дромор Уест и ме прегърна. Без затруднение беше открила човека в регистрите на енорията. Аз се бях оказал прав.

Оказах се прав и когато онзи американец пристигна да си търси корените, както той самият се изрази. Прадядо му пристигнал в Америка от Иски и човечецът беше тотално объркан да открие, че името на прадядо му, Джон Конуей, се среща в енорията по-често от кравешки лайна. И отново, след като беше опитал всичко, го бяха изпратили при мен. Той се приближи, докато оправях сергията си на събора в Иски. Беше много представителен мъж и аз се отнесох подобаващо. Съгласих се да се срещнем на следващия ден във вестибюла на Сийфийлд Хотел. На чай и кифлички той описа подробностите, които знаеше за прадядо си. Всичко, което знаеше бяха името, землището и фактът, че беше емигрирал в Америка заедно с брат си Франк веднага след Големия глад. В регистъра на енорията имаше цели дузини Джон Конуейовци и той не можеше да разбере кой именно е неговият предшественик. Единствената следа, която имаше беше изопачено име на землището, но никой не можеше да се досети кое ще да е това землище. Внимателно се вслушах в името, което той повтори и което беше предавано от едно поколение на друго в Съединените щати като тяхно родно място. След като го чух няколко пъти го разпознах като старо ирландско название на изоставено землище, намиращо се между Иски и Ратли. Един-два пъти бях чул старите хора да го използват. Така успях да посоча братовчедите му. И наистина имаше братовчеди, които още живееха в същата малка ферма. Беше поразен. В течение на разговора той се изпълни с уважение. Явно от това, което беше чул за мен си мислеше, че говори с някакъв оракул.

Приказките за чудеса и свръхестествени събития бяха привлекли вниманието на епископа. Имаше слухове и намеци, че ме разследват. Първоначално се почувствах развеселен и поласкан от това, че армиите на Твореца ме възприемат като заплаха. После обаче си представих конфликта и възможните последствия. Ами ако ми забранят да продавам пред църквите или на мисии? Вече не бях толкова екзалтиран. По дяволите, направо се бях притеснил.

Разбрах, че разследването е в ход, когато забелязах някакъв мъж на средна възраст, който редовно се появяваше на местата, където спирах. Не купуваше нищо. Не се молеше пред статуята. Просто се мотаеше из тълпата. Наблюдаваше. Когато го разгледах внимателно, се уверих, че това е цивилен свещеник.

Той наблюдаваше как хората се качват в камиона, коленичат и се молят пред осветената статуя, как оставят дарове и пожертвования на пода на камиона, благодарейки за помощта, която смятаха, че са получили. Следваше ме и в дни, когато посещавах къщи извън маршрута. Един-два пъти дойде до сергията да се разговори с мен. Нищо особено. Дребни приказки за търговията с религиозни стоки. Освен, че хранех подозрения, че е шпионин, освен произтичащото от този факт притеснение, той не беше и човек, с когото бих могъл да разговарям. Пълен сухар. Сещате се що за тип. Без свещеническата яка изглеждаше съвсем не на място. Нищо чудно, че разговорите ни бяха съвсем ограничени откъм тематика и стил.