Джон Соул - Дом за разплата

Както окачаше кърпата, Сара усети как пръстите на Анджи се впиха в ръката й и само след секунда я полу-водеха, полу-влачеха по стълбите към втория етаж, откъдето Анджи я изтласка по тясното стълбище до тавана, а Мич й се захили отвисоко.

Само дето в усмивката му нямаше и капка топлота.

— О, я виж кой се е прибрал! — рече. — Някой, който обича по цяла нощ да скита.

— Много съжалявам — прошепна Сара.

— Ти тепърва ще има да съжаляваш — отвърна Мич. И неговите пръсти се впиха в плътта, която вече бе посиняла от хватката на Анджи. Мич я дръпна навътре в таванското помещение и затвори вратата.

— Но пък няма за какво да се притесняваш — каза на отстъпващата назад Сара. — Само косъм да падне от главата ти, и щатското правителство ще ни спре парите. Така че този път минаваш метър.

Паниката на Сара взе да се уталожва.

— Обаче едно ще ти кажа, а ти си отваряй ушите. Ако още веднъж притесниш или мен, или жена ми, лошо ти се пише. — И опита в дланта си тежестта на чука, сякаш преценяваше колко болка ще може да й причини с него. — Така че си прави сметката, разбра ли? Сега ще те оставя тук да си мислиш цял ден за постъпката си. И те предупреждавам: ха си направила и най-малкия опит да излезеш днес от стаята си, така ще те подредя, че никога повече няма да се измъкнеш оттук. — След което устните му се извиха в усмивка не по-малко ледена от погледа му: — И баща ти ще го подредя. Разбра ли ме?

Сара пак кимна.

— Да те чуя! — настоя Мич и тресна с чука по масата, която Сара използваше за бюро.

Сара инстинктивно подскочи.

— Да, сър — прошепна. — Разбрах.

— А като се върна довечера от работа, очаквам да заваря една нова Сара Крейн. Ясно ли е?

Чукът отново се вдигна, но този път Сара не дочака удара му:

— Да, сър — промълви.

Мич излезе, заключи вратата след себе си, а Сара се сви на топка върху тясното походно легло и даде свобода на сълзите, които толкова дълго беше потискала.

След петата си обиколка на затворническия двор Ед Крейн намали темпото до ходом и с ръкава на сивата си затворническа риза отри потта, която бе лъснала по челото му въпреки мразовития въздух.

— Ей, Ед! — намали ход и Мостела, по прякор Мишока, и влезе за малко в крак с Ед. — Онова копеле Мич иска да ти каже нещо.

Ед проследи наклонената глава на Мишока и се убеди, че Мич Гарви го чака, опрял се на стената, кръстосал ръце пред гърди и с поглед, който буквално пробиваше дупка през Ед.

— Нищо друго ли не каза?

Мишока сви рамене, ускори крачка и отмина напред.

Ед прекоси двора, слаломирайки между групичките затворници, които си говореха тихичко и дъхът им образуваше облаци в студения утринен въздух.

— Искал си да ме видиш.

И понеже знаеше от горчив опит, че не е здравословно да се приближаваш до някой надзирател, умишлено застана далеч извън обсега на Мич Гарви.

Устните на Гарви се свиха в ледена усмивка.

— Исках само да те осведомя как вървят нещата с дъщеря ти.

От блясъка в погледа на Гарви на Ед му призля и едва успя да удържи ръцете си да не се свият на юмруци.

— Е?

За съжаление, не успя да произнесе тази дума толкова безизразно, колкото му се щеше, та можа да забележи в очите на надзирателя колко го зарадва притеснението му за Сара.

— Просто съм длъжен да ти спомена, че предприемаме определени „възпитателни мерки“ спрямо малката ти принцеса. Крайно време е да се научи да показва поне малко уважение към своите родители. Да не говорим за проявата на отговорност за собствените й деяния.

Кръвта избуя по бузите на Ед, но той успя да задържи отпуснати ръцете си. Не се хващай на стръвта , рече си. Все едно не си го чул.

— Ама и тя е голямо серсемче — продължи Мич при вида на пламналото лице на Крейн. — Зор ще видя да избия от главата й всичкото глупаво възпитание, което си й дал, но ти гарантирам, че ще успея. — И киселата му усмивка съвсем разцъфтя. — Все ще намеря начин, по който да й втълпя боязън от Бога.

Думата „избия“ тресна Ед като каменарски чук. Но какво можеше да направи. И веднъж само да замахнеше към Гарви, не му мърдаше цял месец в единочката. А пък нали той сам беше докарал Сара до сегашното й положение? Нямаше никакво намерение да дава на Гарви повод още повече да й вгорчи живота. Въпреки целия си бяс, успя да овладее и езика, и юмруците си, но през цялото време усещаше как Гарви вижда нарастващия му гняв и му се кефи.

— Като баща аз съм доста по-различен от теб — продължи Гарви, но с понижен глас, който съдържаше много повече заплаха, отколкото подигравателния му тон преди малко. — Така че ще я понауча на туй-онуй, докато е у нас. Или, ако трябва да съм по-точен, на куп неща ще я науча, докато е у нас.