Джон Соул - Дом за разплата

— Гласът му се изгуби, а когато най-сетне погледна Бетина, изражението му беше толкова тъжно, че й се прищя да се пресегне през масата и да го прегърне. — Извинявайте — каза, — просто… — Млъкна за миг, после завъртя глава. — Съжалявам.

Почувствала се напълно безпомощна, Бетина протегна ръка с желание да го докосне, но един от надзирателите я изгледа така строго, че дръпна пръстите си като опарена и взе да търси в ума си нещо — каквото и да било, — с което да разсее мъката на Ед Крейн. Естествено, темата, която се налагаше от само себе си, беше една.

— Отгледал сте прекрасно дете — каза му. — Добра, възпитана и, разбира се, наследила от някого голям талант.

— Със сигурност знам, че не е нито от мен, нито от жена ми — въздъхна Ед.

— Някой дядо или баба? — килна глава Бетина.

— Възможно е, но нямам представа — сви рамене Ед и пак погледна Бетина. — Истината е, че ние с Марша осиновихме Сара два дни след раждането й. — Събра едрите си фермерски длани и ги протегна. — Толкова дребна беше, че се побираше ей тук. Направо не можех да повярвам. Тъй мъничка и беззащитна, че още тогава се зарекох… — Думите отново го затрудниха, но Ед успя този път да се насили да довърши изречението си, независимо колко болка му костваше. — Заклех се да се грижа за нея, докато съм жив. Е, хубаво я подредих, нали? — Бетина мълчеше. След дълго чакане, той продължи:

— Така и не разбрахме кои са истинските й родители. Изобщо не се обадиха.

— Понякога е за добро — каза Бетина в момента, в който по радиоуредбата обявиха, че остават само две минути. Уви шала около врата си и пъхна ръце в ръкавите на палтото. — Съжалявам — рече, привеждайки се леко напред. — Може би не биваше да идвам. Но се радвам, че дойдох… приятно ми беше да се запознаем, Ед.

Ед обаче като че ли не я чу, така че Бетина се изправи и понечи да последва останалите посетители към изхода. Точно преди да се извърне, той пак проговори:

— Дръжте я под око заради мен, окей? — помоли я с пълни със сълзи очи. — А пък аз ще се напъна да си спомня фамилното име на Кейт.

— Не се притеснявайте — отвърна Бетина. — Ще я намеря. И за Сара ще се грижа. Не се тревожете излишно.

— Не мога да не се тревожа — каза Ед. — Тук няма кой знае какво друго да правиш. Но и аз се радвам, че дойдохте. Сега поне знам, че и някой друг освен мен го е грижа за момиченцето ми.

Изгубила доверие в способността да контролира гласа си, Бетина само му кимна и бързо си проправи път между масите, столовете и хората и излезе през тежките блиндирани врати на приемната за посетители. Подписа се в регистъра и излезе, но изведнъж тялото й се смрази от нещо много по-ледовито от чистия нюингландски въздух.

Нямаше никаква представа как ще изпълни даденото обещание, но се зарече да намери начин.

Длъжна беше да намери.

Шеп Дънигън прибра пачката счетоводни разпечатки и бюджетните предвиждания, които трябваше да прегледа по молба на управителя, и щракна ключалките на куфарчето си.

На спокойствие, у дома щеше, за един час да свърши повече работа, отколкото за два дни в службата. Провери за последно електронната си поща, изключи компютъра и на излизане спря пред бюрото на Бони да провери дали няма някое съобщение.

Бони му подаде половин дузина розови листчета:

— Нищо, което да не може да изчака до утре — каза му. — А и да ги изгубиш — няма страшно. Имам копия от всичките.

Шеп изгледа мрачно листчетата:

— Е, точно заради тия не ми излизат сметките. — Прехвърли ги едно по едно и й ги върна. — Няма как да ги изгубя, понеже изобщо няма да ги нося у дома.

— Никак не ме бърка — съгласи се Бони. — Приятна вечер.

— Задължително — каза вкиснато Шеп. — Аз, бутилката вино и разпечатките от бюджета. Самата романтика.

Прекара личната си карта през скенера и изчака металната решетка да се приплъзне настрани. В момента, в който се канеше да мине от другата страна, през външния вход влезе жена, която бутна пред себе си двойната врата към приемната за посетители.

Жена, която Шеп моментално разпозна.

Бетина Филипс.

Шеп замръзна на място и остави металната врата да се затвори отпреде му.

Тая пък какво търси тук, дявол да я вземе?

Последния път тая откачалка беше дошла в затвора с предложение да въведат часове по рисуване за затворниците, но лично Шеп се беше погрижил планът й да бъде отхвърлен от раз. Не стига, че жена му ходеше от време на време при Бетина да й гледа на листенца от чай — или на каквото там й гледаше — ами сега и в затвора беше се намъкнала. Какво ли е намислила тоя път?