Джон Соул - Дом за разплата

А след това — мрак.

Благословена тъма.

Анджи Гарви лежеше по гръб, вперила поглед в тавана, и слушаше мощното хъркане на Мич до себе си. Но онова, което я беше събудило, не беше хъркането му — това си беше неин кръст и тя още преди години се беше примирила с носенето му. Не, нещо друго беше смутило съня й. Кое?

Бутна леко Мич по рамото. Той се обърна и временно спря да хърка, а Анджи взе да се ослушва.

Нищо.

Но самата тя беше убедена, че има нещо и няма да може да заспи, ако не изясни какво е. Измъкна се изпод завивките и стъпи на пода.

И едва тогава осъзна какво не е наред: около нозете й се виеше студено течение.

Което не следваше да го има.

Още преди лягане беше проверила дали всичко в къщата е затворено. Да не би Закари да е забравил после отворен прозореца в неговата стая?

Сигурно не. Закари беше добре момче.

Но след като Бог й беше показал в какво се състои проблемът — течението, което се промъкваше под вратата — сега от нея се очакваше да го разреши. Стана, взе халата си от долния край на леглото, навря нозе в любимите си плъстени чехли и тихо отвори вратата.

В коридора обаче изобщо не можеше да става дума за течение. Направо цареше леден студ. Анджи облиза пръст и го задържа в близост до пода, после тръгна подире му и накрая откри източника: течението, приличащо вече на истински студен вятър, слизаше надолу по стълбите право от тавана.

Ох, това момиче!

Да не си мисли, че парите растат по дърветата?

Изкачи се по тясното стълбище до таванската врата, отвори я и дръпна верижката на лампата. Крушката се полюляваше на жицата си и хвърляше сенки из цялата стая. Анджи мигновено установи произхода на ледения вятър.

Прозорецът зееше отворен.

Въздухът — толкова студен, като че идеше право от Северния полюс, и нищо чудно наистина да беше тръгнал оттам! — нахлуваше през прозореца и слизаше по стълбището, а в същото време пещта в мазето дънеше с все сила, за да произвежда топлина — топлина, която на тях с Мич им струваше куп пари, но сега излизаше обратно навън! Добре, че го откри навреме, иначе и всичките пари, които щатското правителство им плащаше за онова тъпо момиче, нямаше да им стигнат да си платят сметката.

На пода под прозореца имаше ръжен от огнище и Анджи моментално видя охлузването по перваза от насилственото вдигане на стъклото. Не стига, че хаби топлоенергия, ами и прозореца е трябвало да похаби. Стисна здраво ръжена. Ако не знаеше, че Всевишният не одобрява убиването на хора, като нищо щеше да измлати Сара един-два пъти не за друго, а за да я научи да цени парите.

— Стани, Сара! — заповяда й, а някаква вена в главата й взе да пулсира — безпогрешен признак, че е качила кръвното далеч над препоръчителните граници.

Което също се дължеше и на Сара Крейн!

Момичето обаче изобщо не помръдна.

Анджи захлопна прозореца и го заключи, после се отправи гневно към походното легло, на което спеше Сара.

Само че то беше празно.

Анджи прецени още веднъж тежестта на ръжена и си даде сметка колко хубаво постъпва Бог, че държи Сара далеч от обсега й точно в този момент. После захвърли ръжена върху леглото и слезе по тясното стълбище.

Дали да не събуди Мич с новината, че Сара се е измъкнала от къщи?

Да, но Мич ще вземе да събуди всичко живо, включително и Дан Уест. Не, няма смисъл да вдигат толкова голям шум — поне не за жалко същество от рода на Сара Крейн.

Но какво да предприеме тогава?

Отговорът всъщност й беше предварително известен. Пое дълбоко дъх, свлече се на колене, сведе глава и взе да се моли. Както винаги, Бог бързо се отзова на молитвите й и й каза как точно да постъпи.

Слезе до долу да се убеди, че и предната, и задната врата са заключени. Сара може и да се е изнизала от къщата, но това не значи, че ще я пуснат да се вмъкне незабелязано.

Ще трябва да им се помоли да я пуснат и да се надява, че Бог ще се чувства значително по-милостив от Мич, който дотогава ще е разбрал колко топлина са похабили. Но така или иначе, Анджи ще се погрижи да бъде волята Му. Все повече се убеждаваше, че Той умишлено е пратил Сара у дома им, а един от поводите Му е бил Анджи да научи Сара да носи отговорност за делата си.

Що се отнася до Анджи, тя, както винаги, ще изпълни съвсем точно Божията воля.

Предната врата беше заключена, но за по-сигурно Анджи я отключи и после пак я заключи.

После сложи и резето.

И изпълнила точ в точ Божията воля, Анджи Гарви се легна отново.

Сега вече можеше да заспи спокойно.