Джон Соул - Дом за разплата

И то не какво да е куче.

А немска овчарка — огромно, пъргаво, идеално дресирано и абсолютно покорно на господаря си.

Бетина Филипс се опита да спре, след като стигна до пасажа, в който човекът завърза кучето си към масата и взе скалпела.

Опитът й се оказа съвсем неуспешен.

Някой — или животните, или странната невидима сила в къщата — преобръщаше страниците една подир друга.

На Шеп Дънигън хич не му се слушаше монотонното слово на управителя — до болка познатата му вече политически коректна лекция по въпроса за сексуалния тормоз. Толкова пъти я беше слушал, че и сам можеше да я изнесе, но все пак нямаше да е лошо да демонстрира на шефа, че умее да работи в екип. Имаше чувството, че и останалите присъстващи в просторната зала надзиратели и администратори от затвора проявяват същото отношение: повечето му съседи или си проверяваха електронната поща по блекберитата, или си чатеха с някого по телефоните и изобщо правеха всичко друго, освен да слушат поредната порция политически коректни дрисни, спусната им от щатската управа, включително и това, че вече не се говореше за затвор, а за „изправителен дом“. Това пък кой го измисли? Сигурно същите льольовци, дето няколко десетилетия се мъчиха да наложат наименованието „поправително заведение“. И откога същите тия глупаци са започнали да наричат надзирателите „изправителни служители“?

Кого си мислят, че заблуждават, освен себе си? Пандизът си е пандиз и повечето му обитатели нито се разкайват, нито очакват да бъдат „изправени“. Занимава ги единствената мисъл кога ще ги пуснат. А пък Шеп имаше точно обратната цел — да ги държи зад решетките колкото се може по-дълго — която се споделяше от повечето му съседи на събранието.

Включително и Мич Гарви, разплул се на съседния до него стол и проявяващ още по-слаб интерес и от Шеп в думите на управителя. В същото време обаче Мич беше съвсем наясно, че не е сред любимите образи на Шеп и че чувствата им са взаимни. За какво тогава се беше натресъл едва ли не в скута му?

Шеп получи отговор на въпроса си само секунда след като управителят млъкна.

— И какво направихте двамата с Лили с тоя, вашия син? — попита Мич и махна капачката от картонената чаша изветряло кафе, в каквото столът на затвора, изглежда, се беше специализирал.

Шеп си преговори набързо на ум събитията от предната вечер.

Ник не беше извършил нищо, за което да му се полагаше наказание. Поне доколкото на самия него му беше известно.

— Какво искаш да кажеш?

Веждите на Мич излетяха нагоре и устата му се изкриви в леко подигравателна усмивка:

— Само не ми казвай, че не знаеш.

— Какво да знам? — подразни се Шеп от неспособността на Мич да е по-конкретен. Но на него такъв си му беше стилът: придърпва те полека-лека, после ти отпуска малко влакното, пак навива няколко врътки на макарата и изобщо умира да се прави на по-важен, отколкото е.

— За кучето — изгледа го право в очите Мич. — Не си ли чул за кучето на Дан Уест?

На Шеп му идеше да хване Мич за раменете и да го разтърси яко, но все пак успя да запази спокойната си усмивка.

— Не съм — рече. — Какво му е станало?

Мич се навря в лицето му по-близо, отколкото Шеп би предпочел:

— Ще излезе, че Ник и нашата приемна дъщеря са убили кучето на шерифа.

— Ти да не си изперкал? — отдръпна се от него Шеп.

— Питай Дан, като не вярваш — заяви Мич и подигравателната усмивка тръгна да се разлива по цялото му лице.

Шеп не можеше да повярва на ушите си. Е, Лили обезателно щеше да отвори дума, ако имаше нещо такова.

„Обезателно“ ли каза?

Не е задължително. Нямаше да каже нищо, което би могло да доведе до връщането на Ник в болницата. Шеп стана от стола, кимна на управителя и излезе от залата. Първата му работа, като влезе в офиса си, беше да грабне телефона и да се обади на шерифа.

— Още не сме получили заключението на ветеринаря — каза му Дан Уест след като първо потвърди, че кучето наистина било умряло предния ден и че Ник и Сара Крейн били донякъде замесени в цялата история, макар и заедно с още неколцина души, включително и собствения му син Конър.

— Засега още не знам какво точно се е случило. Лично на мен ми се струва, че са му порнали корема с един замах. Конър и приятелите му твърдят, че нямат нищо общо със случая, но в същото време няма и доказателства нито за участието на Ник, нито на момичето.

— Странна работа — рече Шеп.

— Много странна — съгласи се Дан. — Но ти давам дума, че тая история ще я разровя до дъното, пък каквото ще да става.