Джон Соул - Дом за разплата

На Сара изведнъж й се стори, че е станала невидима.

Как могат да говорят така по неин адрес, все едно нея изобщо я няма? Но все пак премълча и зачака да чуе какво ще кажат по-нататък.

— Смятам да се обадя на Кейт Уилямс — обяви Анджи. — Да идва и да си я взима.

Сърцето на Сара подскочи при тази неочаквана надежда. Нима е възможно — ама наистина възможно? — да не остане тук дори само за още една нощ?

— Чакайте сега — възпря ги Мич. — Дайте да се поуспокоим и да премислим.

— Татко! — изпищя Тифани. — Как можеш да оставиш тази… това нещо да живее у дома ни? След всичко, което направи?

— А ти да не мислиш, че парите растат по дърветата, а? — засече я Мич, после пак се извърна към жена си. — Нали по едно време ти споменах, че искам телевизор с голям екран за спалнята ни? Бях намислил да те изненадам, но ще трябва отсега да ти кажа. Ще го докарат утре. И ще го платим тъкмо с издръжката, която ни дават за нея. — Анджи само кръстоса ръце пред гърдите си и изгледа вбесена своя съпруг, но на Мич дори не му трепна окото. — От самото начало си знаехме, че ще ни изпратят дете със сериозни проблеми. Така че не виждам защо случилото се трябва сега да ви изненадва.

Обадѝ се на Кейт Уилямс , молеше се наум Сара. Обадѝ й се, умолявам те.

— И на мен ми е не по-малко неприятно да я търпя у дома ни, но финансите ни са планирани предвид приходите, които окръгът ще ни плаща за това, че я държим, така че нямаме друг избор, освен да стиснем зъби и да я търпим.

— Ти да не би да си вярваш! — надигна се от масата Тифани.

За пръв път Мич се почувства в небрано лозе:

— Добре де, ще я настаним да спи на тавана или нещо такова — предложи, но Тифани му обърна гръб.

— Заключвам вратата на стаята си — обяви Тифани — и не ми пука къде ще спи тя, стига да не е в близост до мен! — Фръцна се, и напусна стаята и само след секунди Сара я чу да тропа ядно по стълбите.

Вратата на стаята й се затръшна.

А на Сара изведнъж й се зави свят. Ами сега? Къде ще отиде? Ама и те защо не вземат да се обадят на Кейт…

— Ще си събереш нещата, щом Тифани отиде до тоалетната — каза Анджи и искрица надежда присветна в душата на Сара. — А после ще ти покажа къде ще спиш отсега нататък.

Краткотрайната надежда на Сара рухна с гръм и трясък. Стана й ясно, че всичко вече е решено.

И че никъде няма да ходи.

В къщата бе настъпила промяна.

Бетина я усети в мига, в който отвори задната врата на „Шътърс“ и влезе в дрешника за работното облекло. Какво ли пък толкова е могло да се промени? Сигурно е уморена… Денят й в училище никак не беше лек.

И въпреки това…

Вероятно заради тишината. Обикновено още с отварянето на вратата я посрещаше щастливият лай на Роки — полутериера, полу-каквото-ти-дойде-на-ум, когото беше спасила от гората преди пет години, — който веднага след това се тръшваше по гръб с надеждата да го погали по коремчето.

Днес обаче нямаше и помен от него, а и котараците не гледаха с укор празните си купички. По-точно казано, котараците никакви не се виждаха.

Бетина остави папката с ученическите рисунки върху сгъваемата маса до пералнята, сне палтото си, разви шала и също го окачи на куките до задната врата, после навлече чакащия я винаги там огромен вълнен пуловер, предназначен да я предпазва от мразовития въздух поне докато се позатоплеше кухнята.

Днес обаче къщата й се стори необичайно усойна.

Студена. Но и още нещо.

Какво ли?

Замръзна неподвижна, без нито един мускул да трепва по нея, и се заслуша.

Нищо.

Но дори и тишината не можа да я успокои. На път към кухнята усещането й, че самата аура на къщата се е променила, се засили.

Дали има някой в къщата? Влизал ли е някой в нейно отсъствие?

Не.

Не беше това. Нещо друго имаше. Самата къща като да беше се променила, откакто излезе за училище сутринта.

В кухнята тъкмо взе чайника да му смени водата, когато целият й тил настръхна.

С нея в кухнята има и друг.

Някой, или нещо, я следи.

— К-к-кой е? — провикна се с необичайно силен дори за собствените й уши глас.

Нищо.

Понечи да остави чайника, но се сепна. Беше наполовина пълен с вода от сутринта и все можеше да й послужи като някакво оръжие.

С което да отблъсне съществото зад гърба й.

Стисна с все сила дръжката, стегна се и се извъртя рязко.

И не видя нищо.

Нищо освен Купър — черния в общи линии лабрадор, който се беше измъкнал се от гората седмица след като беше прибрала Роки, успя да събори само за час три статива и една маса, и остана за постоянно. Сега седеше кротко пред вратата за към мазето и не отлепяше очи от нея.