Джон Соул - Дом за разплата

Седнала до масата в трапезарията, Сара не можа да прецени кое е по-лошото — да слуша тирадата на Анджи Гарви за „злото“, което „носела в себе си като сатанинско семе“, или възцарилата се в цялата къща злокобна тишина в очакване на завръщането на Мич Гарви. А когато той най-сетне се прибра през задната врата в шест без пет, първата му работа беше да извади една бира от хладилника, да я отвори и да се запъти през трапезарията към всекидневната, където го очакваха диванът и телевизорът му.

— Какъв ти е проблемът? — изръмжа на Сара. — Що не подреждаш масата и не готвиш вечерята?

— Семеен съвет — обяви Анджи, преди Сара да успее да отвори уста. После се провикна по посока на стълбите с покана Тифани и Зак да слязат.

Мич, успял да се ядоса още преди Анджи да му съобщи за станалото през следобеда, седна на обичайното си място на масата и впери мрачен поглед в Сара:

— Сега пък какво си направила да пищисаш майка си?

Сара прехапа първите думи, които й дойдоха на езика.

Имаше ли изобщо смисъл да напомня на Мич, че Анджи не й е никаква майка и че майка й е починала? Щеше само да го вбеси повече. Реши, че най-добре засега е само да свие неангажиращо рамене и да си мълчи. След малко по стълбите изтопуркаха и Зак и Тифани. Живата картина в трапезарията моментално им подсказа, че Сара пак е сгазила лука, та с огромно желание заеха местата си.

— Днес следобед ми се обади Дан Уест — обяви Анджи, приковала с поглед Сара. — Някой заклал кучето му. По най-жесток начин. А Конър бил в болница.

Сара забеляза как Тифани се вдърви, а очите й зашариха тревожно първо към майка й, после към баща й, но момичето запази мълчание.

— Та за какво ти се обади Дан? — попита Мич.

— Защото — пак заби Анджи ледения си поглед в Сара — нашата малка почитателка на сатаната била замесена. Наложи се Дан да претърси раницата й още там, на тротоара, пред очите на целия град. Изтръпвам, като си помисля какви ги приказват сега по наш адрес.

И без да вдигне очи, Сара усещаше, че всички погледи в момента са впити в нея и направо почна да се задушава от беса на Анджи и омразата на Тифани и Зак.

— Унизителна история — изплю Анджи.

— Добре де, Сара какво е направила? — излюбопитства Зак. — Наистина ли е убила кучето на Конър?

— Дан още не знае със сигурност — отговори Анджи. — Но затова пък ето какво е направила! — И хвърли рисунката на Сара на масата, а Тифани се задави при вида на окървавеното куче.

— Ега ти ужаса — прошепна Зак. — Адски гадно!

— Не давам повече да ми спи в стаята — каза Тифани и вдигна очи от картината да погледне майка си. — Хич и не си мисли, че ще ме принудиш!

— И какво по-точно стана? — не обърна Мич внимание на Тифани, поне за момента. — Кой друг беше там?

— Двама приятели на Конър — отговори Анджи, после млъкна за миг. — И Ник Дънигън.

— Ник Дънигън? — повтори Мич. — Той, че е откачен — откачен е, но не съм чул да вреди някому, освен на себе си. Пък и какво общо има тая рисунка с него? Сара я е нарисувала след като се е случила случката, така ли?

— Нарисувала я е преди да умре кучето — подчерта Анджи. — Чак после изкормили кучето, но тъкмо така, както го е нарисувала нашата малка художничка!

— А кой държеше ножа? — попита Зак. — Сара?

— Точно там е работата, че не е имало никакъв нож — каза Анджи и пак изгледа Сара. — Поне никой не е видял нож, нито са намерили такъв.

— Хайде стига, Анджи — изгълта на един дъх половината си бира Мич. — Как е умряло кучето според теб, след като никой не е имал нож… Или скалпел, като на картината, да речем?

— Магия — отсече мрачно Анджи Гарви.

— Ти пък сега… — поде Мич, но Анджи го прекъсна:

— Нарисувала е картината в часа при Бетина Филипс и само след половин час всичко се сбъднало! Точно така, както го нарисувала!

— Ами че нали и ние точно това рекохме снощи — изсъска Тифани. — Че злото, което е поразило баща й и майка й, ще я стигне и нея.

— Престанете с тия глупости… — пак се опита да каже Мич, но този път дъщеря му го пресече.

— Няма да престана, докато тя не се махне оттук — продължи да беснее Тифани. — Не я ща повече в стаята ми и никой не можа да ме накара да я приема насила!

А Зак извърна картината към себе си да я разгледа по-отблизо.

— Ама то това куче наистина прилича на Кинг… Тя откъде е знаела той как изглежда? И как е накарала оня, лудия Ник, да… — И сам се надсмя на думите си: — Няма значение. Той все пак си е луд, нали? — И погледна към майка си: — Добре де, какво ще я правим в такъв случай?