Джон Соул - Дом за разплата

Бяха прекалено много, прекалени силни, а и кучето бе почнало да вие и…

От колата се измъкнаха и Елиът Наш заедно с Боби Фендлър, и се приближиха, а Сара се стресна от леко изцъклените им погледи и злобните подигравателни усмивки по устните им.

Ник се бореше против възцарилия се в главата му хаос, но и дума не успя да продума, преди Сара да го хване за ръката:

— Върви — прошепна му. — Просто си върви по пътя.

Ник стисна ръката й и пристъпи напред, но Конър му се изпречи.

— Остави ни на мира, ако обичаш — фиксира го с поглед Сара.

— Защо? — озъби й се Конър. — Кой ви е разрешил да се навъртате насам?

Кучето взе да лае по оградата.

Сара се поколеба, но като погледна тримата изпречили се на пътя им, изведнъж й писна:

— Тоя тротоар да не е твой?

— Тротоарът си е наш — заяде се Елиът Наш. — Освен това сме повече от вас и не щем да ни ходите по тротоара. Загрявате ли?

В мига, в който думите на Елиът стигнаха до ушите му, гласовете на Ник почнаха да вият.

— А ако не загрявате какво ви редя, кучето ми ще ви научи — обяви Конър. — Полицейско е.

— Да не си посмял… — отвори уста Сара, но Конър Уест вече насъскваше песа.

— Ей, Кинг! Дръж, мойто момче, дръж!

Кучето се хвърли срещу оградата, но после се отдръпна и моментално млъкна. Присви се към земята и заголи дългите си остри зъби.

От гърлото му долетя заплашително ръмжане, при което Елиът Наш отстъпи крачка назад.

— Добре бе, Конър — рече, но далеч не толкова самоуверен, колкото беше звучал само преди секунди. — Може пък…

При вида на ръмжащото куче, което се канеше да прескочи оградата, Ник така силно стисна ръката на Сара, че насмалко да й изпотроши костите:

— Лаят — прошепна й. — Воят. Пак почнаха. — Гласовете виеха отново в главата му, но един се открояваше над цялата какофония.

Убий го! — пищеше гласът. — Веднага го убий!

Едновременно с него се разнесе и крясъкът на Конър Уест:

— Давай, Кинг! Дръж!

Хаосът в главата на Ник се сля с действителността и животът взе да протича в забавен каданс.

Ръмжащото куче направи мощен скок и прелетя над оградата с оголени зъби, насочени право към лицето на Сара.

А самата Сара се смрази при появата на рисунката в съзнанието й.

Онова, нарисуваното куче — и то ли беше немска овчарка ? — беше разтворило уста точно като това, дето летеше към нея!

С тази разлика, че сегашното не умираше, ами нападаше със стичащи се от бърните му лиги и с побеснял поглед. Но, така или иначе, беше същото куче.

Убедена беше, че е същото куче.

Само че нищо не можеше да направи, за да го спре. След миг челюстите му ще се впият в шията й, зъбите му ще разкъсат плътта й…

Ник също не изпускаше от око огромния пес, който прелетя над оградата и сега се носеше към Сара, но ръмжането му се заглуши от онзи глас, който се чуваше все по-силно и съдържаше повече бяс и от самото куче.

Убий го! Убий го! Моментално го убий!

Ръката на Ник се вдигна, но той забеляза, че не само тя се надигна да опази Сара от връхлитащото я куче. В ръката му се беше озовал и нож с голямо, лъскаво острие, извито най-отпред нагоре като кинжал.

Ник вдигна ръката с ножа пред снишаващото се към Сара куче, дръпна го рязко нагоре и го извъртя, разсичайки кучешкия корем чак до гърдите. От гърлото на Ник се разнесе вой от чист бяс и ръката му направи последно рязко движение с ножа.

Разпраното тяло на кучето се приземи само на два-три сантиметра от нозете на Сара и кръв бликна от огромната рана, която бе разсякла целия му торс, а Ник не можеше да откъсне очи от ножа в ръката си.

Само дето в нея нямаше никакъв нож.

Ръката му си беше празна.

А гласовете в главата му изведнъж млъкнаха.

Конър Уест се беше втренчил в кучето, което току-що беше насъскал да нападне Ник и Сара. Но след една невероятно кратка секунда животното се беше размазало върху тротоара, червата му се точеха по бетона, нозете му потръпваха и гърлото му едва гъргореше.

— Какво направи бе? — изкрещя Конър и се свлече на колене до умиращото псе. Но щом протегна ръка да го погали, Кинг внезапно го прониза с поглед и заби ядно зъби над китката на господаря си.

Конър нададе бесен вой, който премина в агония, и задърпа ръката си от кучешките челюсти.

Само след секунда кучето издъхна на угасващата дневна светлина.

— Убиец! — изрече задъхано Конър, хванал разкървавената си ръка. — Уби ми кучето!

Боби и Елиът взеха да отстъпват, но Конър се надигна от кучешкия труп и пристъпи към Ник.