Джон Соул - Дом за разплата

— И все пак писането ще трябва да е от теб, Конър — беше му казала преди малко, след като го задържа след часа. — Но хич не си прави сметка да минеш с „копи“ и „пейст“. Всички сайтове съм прегледала, да не говорим, че имам и една програма, дето следи появата и на най-новите страници и сравнява с тях онова, което си предал. Опитай се поне да парафразираш, че да имам основание да ти пиша един „добър“. Окей?

Е, какво друго можеше да й отговори? Ако го скъсат по английски, няма да мине в по-горния клас.

Да не говорим, че баща му ще му вземе ключовете от колата.

— Пак макарони със сирене за обяд — изкоментира съседът му по гардеробче Боби Фендлър.

— Чудничко! — блъсна Конър вратата на своето и завъртя комбинацията. — Да ти е драго да псуваш! Ако са като вчерашните, направо ще се издрайфам в занималнята.

— Здрасти, Конър — чу зад гърба си гласа на Тифани Гарви. И изведнъж му просветна пред очите.

А още по-хубаво му стана след като се извърна и срещна погледа й. Тя искаше да му каже нещо и той моментално се сети за хапчетата, които продаваше предната седмица. Дали пък няма нови…

— Не искаш ли да ме заведеш в „Макдоналдс“? — попита Тифани и взе да навива един рус кичур около пръста си и да прокарва език по долната си устна по начин, който мигновено изби от главата му всички мисли за ходене в библиотеката през следващия час.

— Става — рече й. Но се сети за състоянието на портфейла си, та погледна към Боби Фендлър. Боби винаги разполагаше с куп пари. — Що не дойдеш и ти?

— За предпочитане е пред макароните със сирене. — Боби се спря точно преди да хвърли раницата си в гардеробчето и огледа замислено Тифани: — Ще се връщаме ли после?

— Зависи — сви рамене Тифани.

— От кое?

— От това какво ще си купите — отговори Тифани. Озърна се да не ги подслушва някой, после потупа раницата си. — Ако купите онова, което продавам, следобед отивам на шопинг.

Пътьом забраха и Елиът Наш. На паркинга Тифани се пъхна на предната седалка до Конър, а другите две момчета се наместиха отзад. Конър така подпали задните гуми на излизане от паркинга, че сигурно намали бъдещия им пробег с поне две хиляди километра.

Само десет минути по-късно съобщиха през малкото високоговорителче поръчките си и зачакаха храната.

— Та аз, значи — реши да пристъпи директно към въпроса облегналата се на задната врата на Конъровата кола Тифани — имам още от ония сини бонбончета.

— По колко? — попита Конър.

— Десетарка парчето.

— Десет долара? — проплака Елиът Наш. — Откъде у мен толкова мангизи?

— Боби има — съобщи Конър и изгледа приятеля си в огледалото. — Пич, дай на заем една двайсетарка, а?

— Първо ми върни ония, дето ти ги дадох по-рано.

— Ще ти ги дам бе. Вкъщи са ми. Още следобед ти ги връщам.

— Лъжец — измърмори Боби, но все пак извади портфейла си и връчи двайсет на Конър.

— Дай ми и на мен десет — примоли му се и Елиът. — Много те моля.

— Аз затова ли блъскам всяка вечер да зареждам стелажите в „Уол-Март“ — озъби се Боби, но и на Елиът даде десетачка. — Само че тоя път искам да си ми върнете парите. И двамата — добави и изгледа кръвнишки отражението на Конър Уест в огледалото.

Конър само сви рамене:

— Нали ти обещах преди малко да ти ги върна?

Тифани събра парите, бръкна дълбоко в раницата и им раздаде сините капсули — две за Конър и по една за момчетата отзад.

Храната пристигна, но изведнъж на Конър му се отяде — хапчетата в шепата му вече му говореха. Тифани сякаш разчете мислите му:

— Да не си посмял да вземеш, преди да си ме закарал до оня мол до затвора.

— А след мола какво ще правиш? — попита Конър.

Тифани забели очи:

— С тебе — нищо. Ти така ще си се надрусал, че и една беля няма да можеш да направиш като хората.

Конър се захили и пусна хапчетата в джоба на ризата си. Голяма работа, че нямало да може да вкара Тифани Гарви в беля. Дреме му на него за Тифани!

Колко други начини за правене на бели знае той!

Сара седеше зад рисувателната си маса и оглеждаше композицията, която Бетина Филипс беше подредила върху катедрата: кристална топка, плод, сребърен чайник и черно-бяла порцеланова чашка за чай с чинийка със сребърни кантове — всичко това върху карирана покривка, чийто монохроматичен десен се отразяваше в лъснатия до огледален блясък чайник. Поставеният отдясно прожектор хвърляше във всички посоки сенки и отражения, та от художника се искаше не само да нарисува натюрморта, ами и да се съобрази и със светлосенките.