Джон Соул - Дом за разплата

Анджи грабна раницата на Сара и я набута в ръцете му:

— Търси колкото искаш. И аз държа да знам, ако Сара има нещо общо с тая история.

— Ще трябва да започна от Ник — прехвърли Дан вниманието си към Лили Дънигън. — Все пак и Елиът, и Боби твърдят, че той…

— Елиът и Боби ще кажат всичко, което им дойде на ум, само да не ги изловят за нещо — прекъсна го Лили. — А ако са сигурни, че ще им се размине, сто на сто ще гледат да натопят Ник. Но ти гледай там, макар че каквото и да търсиш, съмнявам се, че ще го намериш у Ник.

Ник застана пред Дан.

— Разкрачи се и вдигни настрани ръце — нареди му Дан. — Носиш ли някакво оръжие по себе си или в раницата?

— Не — отвърна Ник.

Дан опипа джобовете му, отупа го навсякъде, после отвори раницата му и изсипа съдържанието й на тротоара.

Нямаше нищо, освен учебници, тетрадка, няколко химикалки и полупразно шише вода.

Убедил се, че у Ник няма никакви улики, Дан Уест се зае с раницата на Сара и само след секунди държеше разтворена картината, нарисувана от нея преди по-малко от час.

На Анджи й беше достатъчен един бегъл поглед, за да се убеди на мига, че каквото и да беше станало с кучето на шерифа, Сара Крейн — дъщерята на осъден убиец — има пръст в цялата работа.

Самото й семе беше лошо.

Като разгледа нарисуваното кръвопролитие — съответстващо напълно на кучешкия труп на тротоара — Дан пребледня:

— Това твое ли е? — попита Сара.

— Да — кимна тя. — В часа по рисуване я направих — прошепна.

— В часа на Бетина Филипс — добави Анджи с разтреперан от бяс глас.

Сара усети моментално, че Анджи исках да прехвърли цялата вина върху учителката й.

— Но тя изобщо не я е виждала. Не й я предадох… Тя няма нищо общо с тази рисунка, а и аз самата нямам нищо общо…

— Така е, като почитат сатаната — рече Анджи и посочи рисунката, която все ще беше в ръцете на Дан Уест. — С това се занимават те — с животински жертвоприношения! Убиват невинни животни, та…

— По-спокойно, Анджи — възпря я Дан. — Стига с тия безразборни обвинения. По-добре ме остави да проследя тая работа до дъното й, а?

— Няма дъно — отсече Анджи, приковала с очи Сара. — Злото е бездънно. Неизчерпаемо.

Дан пое дълбоко въздух и продължи да претърсва раницата на Сара, но и там попадна на същата колекция от книги и химикалки като в онази на Ник.

Но нито един нож, нито един окървавен парцал, с който са се почиствали. Нищичко.

— Окей — проточи, а очите му шареха по четиримата млади хора, търсейки нещо — без значение какво, — което да му подскаже какво точно се е случило. Но и тук, както и в раниците и в колата на Конър, не намираше нищичко. — Можете да си вървите у дома, но на всички следва да ви е ясно, че разследването далеч не е приключило. Още сме в самото начало. Но ви обещавам, че ще разкрия какво е станало с кучето ни.

Елиът и Боби понечиха да си тръгнат.

— Ами тези двамата? — обади се Лили Дънигън. — Техните родители няма ли да извикаш? Защо не претърсиш и техните раници?

— Защото никой не ги обвинява в нищо — отвърна й Дан Уест с нескрита досада. — Що се отнася до колата на Конър, давам ви дума, че вече я претърсих из основи. Дори Ник и Сара не твърдят да са направили каквото и да било. В същото време и Конър, и Боби заявяват, че Ник го е сторил, а пък според Елиът и Сара е била достатъчно близо до кучето, че да го е извършила.

Лили Дънигън поведе Ник към колата им, Дан Уест извади от багажника на полицейския автомобил брезент и взе да увива в него кучето, а Сара започна да си прибира вещите в раницата. Анджи я наблюдаваше и усещаше как кръвното й се вдига с всяка изминала секунда. Когато Сара най-после свърши, Анджи я поведе, без дума да каже, към колата и я запали, преди още Сара да се беше качила.

Мълчанието й обаче трая само колкото да отлепи колата от бордюра.

— Къде ходи снощи, след като изхвърча от къщи като глезена лигла?

— На разходка — отвърна Сара.

— Разходка — повтори Анджи с глас, който преливаше от сарказъм. — Как пък успя цели часове да се разхождаш на тоя студ с тоя твой крак и хълбок.

Сара вдигна очи и я изгледа от упор:

— Нищо лошо не съм направила — рече с вбесяващо спокойствие.

Кръвното на Анджи нахлу в червената зона, заедно с яда й:

— Досега съм те хванала да лъжеш и да проявяваш непослушание и пълна липса на уважение, а сега се набъркваш и със сатаната. — Млъкна, за да си поеме дълбоко въздух. — Много добре разбирам смисъла на рисунката ти — продължи. После се извърна и погледна Сара с очи не по-малко студени от въздуха навън. — На теб Бог ще ти е съдник, млада госпожице. Но преди да те накаже той, ще те накаже Мич. А след него и аз.