Джон Соул - Дом за разплата

„Няма нужда“, отекнаха думите й в главата на Бетина, която мигновено осъзна смисъла им.

Някой, най-вероятно Анджи Гарви, е успял да запознае Сара с мълвата. Прииска й се да настъпи мръсно газта и да отпраши, но успя моментално да се пребори с изкушението. Имаше ли смисъл да си изкарва яда на Сара? Поради това повтори предложението си:

— Качвай се. Замръзнала си от студ.

В този миг Бетина мерна в огледалото за обратно виждане появилата се иззад ъгъла с „Куейл Рън“ Тифани Гарви, а Сара изгледа Бетина право в очите и каза натъртено:

— Благодаря, но не мога. Наистина не мога. — Отдръпна се от колата и пак пое по посока на училището.

— Хубаво — викна подире й Бетина. — Ще се видим в час. Но Сара Крейн дори не си направи труда да й махне с ръка, нито да реагира по друг начин на думите й, така че Бетина вдигна стъклото и потегли, задминавайки по пътя си и Сара, и Хедър с Джолийн.

Бетина много добре знаеше какво се говори по неин адрес из Уоруик, най-вече от хората, които се събираха всяка неделя в старата скована от бели дъски общинска черква. Паството на черквата се бе увеличило значително през последните пет години след пристигането на новия пастор, който беше установил, че Бетина Филипс се занимава не само с изобразително изкуство, но и с гадателство — с карти таро, гледане на ръка, астрология, лечебни билки, хомеопатия и всичко друго, което я заинтригуваше.

Западналият вид на къщата й не говореше в нейна полза; още когато беше на годините на Сара, много от съученичките й отказваха да я посещават в старата крайезерна резиденция, още повече че свързаните и с къщата, и с отдавна закрития „приют за психичноболни престъпници“ приказки толкова пъти бяха преповтаряни, та дори и децата знаеха, че домът на Бетина се обитава от призраци и че тя самата е вещица.

След появата си преподобният Брадли Кийнър бе почнал да убеждава в това и родителите им, а факта, че още не я бяха уволнили, Бетина отдаваше най-малко на влаганите от него старания в тази насока.

По-скоро си го обясняваше с качествената си преподавателска дейност и липсата на каквито и да било оплаквания от нея.

И ето че вече и Сара Крейн я бяха запознали, и Сара или се плашеше от нея, или са й заповядали да страни от нея.

Сара обаче не бе като другите.

На влизане в училищния паркинг Бетина се зарече да се изясни със Сара в най-скоро време — евентуално още днес.

Сара Крейн притежаваше талант.

Невероятно специален талант.

И Бетина ще стори всичко по силите си да помогне на Сара да реализира своите дарби така, както самата Бетина се бе старала винаги да се възползва максимално от своите.

Кейт Уилямс поначало се обаждаше предварително, когато възнамеряваше да посети някое приемно дете, но тъй като случаят така или иначе я беше довел в Уоруик в понеделник сутринта по съвсем друг повод, тя се сети за Сара Крейн и реши просто да се отбие да види как вървят нещата.

Защо пък не? От службата като цяло одобряваха внезапните посещения и тя самата си беше поставила за задача да прави такива необявени проверки поне по веднъж в ранния етап на всяко ново настаняване. Още повече че това беше най-сигурният начин хем да се убеди каква е действителната обстановка в съответния приемен дом, хем да създаде у приемното семейство усещането, че все пак са под нейно наблюдение. Анджи Гарви, естествено, имаше пълното право да й откаже достъп до дома си, но повечето приемни родители избягваха да се позовават на това си право, което според Кейт се отразяваше полезно на децата, за които отговаряше. Не й ли дадяха възможност да надникне в приемния дом на някое от децата й, Кейт много лесно можеше да си изкара съдебно решение и да се върне да провери какво е реалното положение.

Така че, веднъж взела решението си, Кейт спря колата пред дома на семейство Гарви, метна чантата си през рамо и мина с делова крачка по алеята. Натисна звънеца, потръпвайки от утринния студ.

Изписалата се по лицето на Анджи изненада й се стори абсолютно неподправена, а като отвори широко вратата и я покани да влезе, Кейт вече беше почти сигурна, че ще завари всичко в пълен ред.

— Ха, каква изненада! Кейт! — отстъпи назад Анджи да пропусне посетителката. — Заповядайте. Вътре е пълна лудница, но мисля, че поне малко кафенце е останало.

— Имах работа в района — рече Кейт, — та реших да намина и през вас.

— Много се радвам — каза Анджи, вдигна от дивана захвърленото яке и шапка и ги овеси на закачалката зад вратата. — Нали ще имате време за едно кафе?