Джон Соул - Дом за разплата

— Отивам да си поговоря с Ник.

Стомахът на Лили се сви на топка. Само това оставаше: да се качи мъжът й горе и да се скара на Ник…

Но какво може да направи тя? Шеп си е Шеп и тя може само донякъде да опази сина си от баща му. Лили прехапа език и го изгледа как се качва по стълбите.

Ник се мъчеше безуспешно да възприеме онова, което пишеше на страницата пред очите му. Не че беше излъгал майка си, но и не й каза цялата истина. И все пак я усети как се зарадва на чутото. Спести й обаче описанието на това колко странно всъщност реагираха гласовете на присъствието на Сара Крейн, а най-вече не й спомена за ужасните халюцинации, които беше получил в столовата покрай гадното поведение на другите деца спрямо Сара.

Нямаше смисъл да й разправя всичко това. Тя никога няма да го разбере.

Ще вземе да си помисли, че състоянието му се влошава, а то не е така.

Самият той се чувства значително по-добре.

Пое дълбоко дъх и пак се напъна да се съсредоточи върху смисъла на печатния текст.

Но преди да стигне до края на първия абзац, вратата на стаята му се отвори едновременно с еднократното силно чукане.

— Здрасти — рече баща му. — Учиш ли?

— Ъхъ. — Доколкото можеше да си спомни Ник, през последната година баща му надали беше влизал в стаята му повече от два пъти, а при сегашната му поява гласовете пак взеха да негодуват. Как не се сети, че майка му ще съобщи новината за Сара Крейн на баща му! Що не си мълча! Щеше да си спести поредния инструктаж от баща си на тема как следва да се държи „истинският тийнейджър“.

Под което той, естествено, разбира „нормалния тийнейджър“.

А баща му вече се разхождаше из стаята, опипа принтера, разгледа книгите на етажерката, взе някакъв компактдиск.

Печелеше време. И по някое време подхвана:

— Чувам, че си си намерил гадже.

— Е, чак пък гадже — отвърна Ник, без да вдига поглед от книгата.

— Сара Крейн — подхвърли Шеп и Ник усети, че го наблюдава. Нямаше как да не вдигне очи. Кимна. — Дъщеря е на един от моите затворници.

Ник кимна повторно:

— И аз дочух нещо. Живее у Гарви.

— Виж какво. Нямам нищо против да си имаш приятелка — каза Шеп, а погледът му продължи да шари из стаята. — Време ти е, така да се каже. На твоите години всяко момче следва да си има приятелка. Но исках само да ти подскажа, че на децата на затворниците понякога им става нещо в главите, нали ме разбираш?

Ник мълчеше. Та баща му си нямаше и капка понятие от Сара Крейн.

— Сега, в гимназията, му е времето да палуваш, Ник — добави баща му.

— Знам.

— Така че не пропускай тази възможност. Но гледай и да не сгафиш с нещо, дето цял живот ще ти тежи.

Ник кимна, а лицето му пламна от неудобство. Що не го остави баща му да си гледа реферата по литература?

— Опичай си акъла, значи — не отстъпваше баща му, после така му смигна, че на Ник му идеше да потъне вдън земя. — И се пази, нали ме разбираш?

Ник пак кимна.

— Хубаво, момчето ми. Залягай над уроците.

— Лека нощ, татко.

В мига, в който баща му затвори вратата подир себе си, роптаещите гласове се укротиха.

Ник усети, че на бюрото няма да стигне до никъде, затова изключи компютъра, изгаси настолната лампа, съблече се и си легна с книжката, но Сара Крейн не му излизаше от ума.

Не трябваше ли да я защити в столовата или поне да я беше поканил да седне при него, щом другите я гонеха?

Явно и тя има нужда от приятел. А Ник може да й стане точно такъв.

Утре ще събере смелост и ще я заговори.

Угаси нощната си лампа и установи, че няма търпение да настъпи този миг.

Да заприказва Сара Крейн.

Още утре.

Ник затвори очи посред блажената тишина в главата му и се унесе в сън.

Бетина Филипс беше все още на три преки от училището, когато забеляза на тротоара приведената под тежестта на раницата си Сара Крейн да куцука два пъти по-бавно от никак не бързащите нататък тийнейджъри.

Бетина намали скоростта на мини купъра и видя как две момичета — Хедър Смит и Джолийн Парсънс — задминаха Сара. Без дори да я погледнат, камо ли дума да й обелят.

Все едно изобщо я нямаше.

Само дето Сара, която очевидно още не беше свикнала с приписаната й от останалите деца роля — на низвергната — беше вдигнала радостно очи към застигналите я Хедър и Джолийн, а секунда по-късно, след като я подминаха, провеси глава.

Бетина спря плавно до Сара и смъкна дясното стъкло.

— Здравей — рече. — Качи се да те закарам.

— Няма нужда.