Джон Соул - Дом за разплата

А пък Бетина щеше да я държи непрестанно под око.

Сара изчака цялото семейство Гарви да се настани около безупречно подредената трапеза и чак тогава седна на мястото си и простря салфетката върху коленете си. После се увери, че всеки си е сипал от макароните с риба тон, и едва тогава взе своята скромна порцийка.

Макар стомахът й да протестираше отчаяно от глад, най-умишлено остави достатъчно за допълнително на Мич и Зак. Така или иначе, вече й беше съвсем ясно, че колкото по-невидима е в дома на Гарви, толкова по-добре ще й е.

Сякаш доловила мислите й, Анджи Гарви я прикова с поглед:

— Как мина първият ти учебен ден, Сара?

Очите на цялото семейство се насочиха право в нея и Сара усети, че може би са й приготвили някаква клопка. Но пък какво толкова коварно можеше да се съдържа в един тъй елементарен въпрос? Въпрос, който майка й поне хиляда пъти й беше задавала.

Или Анджи наистина се интересуваше най-невинно от първия й ден в училище.

— Добре мина — отвърна най-сетне.

Погледите на всички си оставаха вперени в нея.

— Много хубаво беше — добави моментално. — Хареса ми. Много хубаво училище. — Очите й се стрелкаха ту към Анджи, тук към Мич, и беше очевидно, че от нея се очаква да каже още нещо. — Много домашни дават — допълни плахо.

Без да я изпуска от очи, Мич допи бирата и наклони празното шише към Зак, който го пое и скочи да му донесе ново.

— Домашните са полезни — каза. — Това им е лошото на днешните училища, че не дават достатъчно домашни. На твоите години нямахме време да се мотаем и да вършим глупости, а трябваше да работим. И то яко. — И я прониза с поглед:

— А когато някой ни питаше нещо, му отговаряхме. Не го карахме да ни изкарва думите с ченгел от устата.

Сара глътна малко вода, пое рязко дъх и се напъна да измисли някакъв бърз отговор. Какво очакваше да чуе от нея приемният й баща? Какво се предполагаше да му отговори? По някое време подхвана:

— Ами, нямах затруднения да намеря класната си стая, а и гардеробчето ми се оказа на много удобно място, на практика точно в средата на цялото училище.

Мич възобнови храненето си, а след него, като по сигнал — и останалите от семейството.

На Сара й поолекна.

— Много ми хареса учителката по рисуване, госпожица Филипс.

Всичките четири глави се вдигнаха и пак забиха очи в нея.

— Н-н-нещо лошо ли казах? — заекна Сара. Какво стана? Къде пак сбърка?

Анджи Гарви отпи от чашата си и попи крайчетата на устните със салфетката си:

— Не ти се препоръчва да общуваш с Бетина Филипс. — Отвращението от името беше изписано на лицето й. — Тя е вещица.

Сара зяпна. Вещица? Какви ги приказва Анджи? Но така и не успя да отвори уста, преди тя да отговори на неизказания й въпрос:

— Жителите на градчето ни са християни и тук няма място за такива като Бетина Филипс.

Сара забеляза, че и изражението на Мич е непоколебимо.

— Забранява ти се да разговаряш с нея извън часовете по рисуване — продължи Анджи. — В нашия дом, и във всеки уважаващ себе си дом в Уоруик, избягваме, доколкото се може, да я споменаваме.

Сара буквално не можеше да повярва на ушите си, но приемната й майка не бе свършила:

— В неделя в черквата ще имаш възможност да се пречистиш духовно.

— Не… не разбирам — остави най-после вилицата си Сара. Съвсем й се отяде. — Тя ми е учителка и ние си говорихме само за… — Гласът й се изгуби, но погледите пак бяха впити в нея и нямаше съмнение, че трябва да продължи. — Само за рисуване — успя да прошепне с нещо, което дори на самата нея й прозвуча като оправдание.

— Хубаво де. Ще ти го кажа с прости думи — насочи вилицата си към нея Мич. — С тази жена можеш да разговаряш само дотолкова, доколкото е необходимо, за да преминеш по предмета й. И нито дума повече. Никакви други приказки с нея или за нея. Не трябва да я поглеждаш дори. Дотук ясно ли ти е?

Сара отпусна ръце в скута си:

— Да, сър — прошепна.

— Господи Боже мой, Анджи! — възкликна Мич, без да престава да гледа злобно Сара. — Само това ни липсва: туй момиче да попадне под влиянието на Бетина Филипс!

Анджи положи утешително дланта си върху ръката му, при което само след секунда той тръсна възмутено глава и възобнови вечерята си.

По лицето й се четеше пълно одобрение за думите на съпруга й и предупреждение Сара да се вслуша в онова, което току-що й беше казано.

Хвърли око и на Тифани, но тя само завъртя глава и се загледа настрана.

Посланието им беше ясно и категорично: