Джон Соул - Дом за разплата

Все още таеше надеждата някой ден Обществото за опазване на историческите паметници да й направи предложение, на което тя нямаше да може да откаже. Дано станеше само преди старата сграда да рухнеше дотам, че да не подлежи на ремонт.

Вкара колата в гаража, влезе през кухненската врата и се провикна към двете си кучета и три котарака. Както винаги, нито едно от животните не дойде да я посрещне. Е, полека-лека щяха да се явят едно по едно и да я гледат подозрително и с нещо като чувство за вина за всички пакости, които са сторили, докато тя е била на работа.

Прекоси просторната кухня, мина през огромната трапезария и салона зад нея и чак тогава стигна до северната част на къщата, където беше превърнала някогашната зимна градина на прапрадядо си в студио.

В изпълнение на установения през годините ритуал погледна за миг през задните прозорци през терасата и широката ливада към брега на Шътърс Лейк. Водните птици отдавна бяха отлетели на юг, но и това не бе лишило езерото от ефирната му красота и от възможността му да изглежда различно през всеки ден на всеки сезон. Сега, в средата на есента, повърхността му бе накъдрена от северния бриз — предвестник на наближаващите жестоки студове. Малкото останали папури се бяха превили под слабеещото следобедно слънце. След някой и друг месец езерото щеше напълно да замръзне, снегът щеше да покрие всичко и тайнствената зимна тишина щеше да се спусне не само над езерото, но и над цялата къща.

Бетина пое дълбоко въздух, отвори ципа на папката с ученическите рисунки от отминалия ден и разположи творбите върху работната маса. Най-отгоре лежеше рисунката на онова, новото момиче с куция крак — Сара Крейн.

Сара беше нарисувала каменна сграда само с един кафяв маслен пастел, което придаваше на рисунката й настроение като в старовремска фотография. Но талантът на Сара личеше от всеки неин щрих.

Перспективата й беше безупречно прецизна — от изкусно пресъздадените сенки на различните нива на островърхия покрив до съответствието между покривния силует и щорите по фасадата и видимата страна. Куп неща беше пресъздала в един много кратък срок, та дори беше успяла да включи — или по-точно, да загатне — елементи от околния пейзаж, включително и светлосенките по част от камъните пред масивната двойна входна врата.

Вратата.

Бетина се отдръпна и пак огледа рисунката.

„Шътърс“?

Приближи картината до прозореца и пак я разгледа внимателно. Сара беше нарисувала нещо като умален вариант на Бетининия роден дом. Къщата върху листа беше с островръх покрив и с кръгло обръщало за автомобили, които приличаха на Бетинините, а огромните кепенци изключително много напомняха на онези, които бяха дали наименованието не само на къщата, но и на езерото, на чийто бряг я бяха вдигнали.

С тази разлика, че домът на Бетина имаше и конюшня — сегашният й гараж — от източната си страна, и пристройка за прислугата от западната. А в средата на автомобилната алея се извисяваше огромен клен, чиито листа в момента бързо опадаха и вятърът ги струпваше по ъглите на къщата и покрива.

Въпреки различията обаче, не можеше да отрече и приликите.

Бетина вдигна поглед към огромния остъклен покрив на зимната градина. Дневната светлина скоро щеше съвсем да изчезне, но ако излезеше веднага, все щеше да успее да разгледа фасадата, преди окончателно да се е стъмнило. Прекоси забързано мраморния под на просторното фоайе, а рижавият котарак успя да отскочи от пътя й и да се шмугне под масивната кръгла маса.

Бетина отвори огромната входна врата и излезе с рисунката в студения полумрак. Около глезените й се завихриха пресъхнали кафяви листа, потръпна от студ под тънкия си пуловер, но нямаше време да се връща за горна дреха.

Вдигнала високо пред очите си рисунката, заотстъпва на заден ход към голямата автомобилна алея, търсейки гледната точка, която щеше да съвпадне с онази във въображението на Сара Крейн.

Естествено, такава нямаше да има, тъй като Сарината къща бе съществувала само във въображението на момичето, но колкото и да изключваше тази възможност, Бетина усещаше, че скоро ще открие нещо съвсем близко.

Нещо съвсем близко.

По някое време се озова пред гаража; някогашните помещения за прислугата се падаха от другата му страна, скрити от самата задна страна на сградата. Бетина вдигна рисунката пред очите си, закривайки гледката на гаража и в същия миг осъзна, че е открила гледната й точка.