Джон Кутзее - Позор

Накрая, когато му идва до гуша, той хваща бика за рогата.

— Пьетрус, този младеж, който беше в къщата ти снощи — как се казва и къде е сега?

Пьетрус смъква кепето си, трие чело. Днес носи кепе с козирка, на която е изобразена сребърната емблема на Южноафриканските железници и пристанища. Изглежда, че притежава цяла колекция от шапки.

— Видиш ли — подема Пьетрус смръщен. — Видиш ли, Давид, лошо нещо казваш, че този младеж е крадец. Той е много сърдит, че го нарече крадец. Това разправя на всички. А аз, аз съм, който трябва да поддържа мира. Тъй че и за мен е трудно.

— Нямам намерение да те въвличам в случая, Пьетрус. Кажи ми името и местонахождението на хлапака и аз ще предам информацията на полицията. Тогава ще оставим полицията да разследва и да изправи пред съда него и неговите приятели. Ти няма да си въвлечен, аз няма да съм въвлечен, всичко ще доверим на закона.

Пьетрус се протяга, подлага лицето си на слънчевите лъчи.

— Но застраховката ще ти купи нова кола.

Това въпрос ли е? Съждение? Каква игра играе Пьетрус?

— Застраховката няма да ми купи нова кола — обяснява той, като се опитва да бъде търпелив. — Ако застрахователното дружество още не е фалирало, като се има предвид колко коли се крадат в страната, застраховката ще ми покрие процент от това, каква според дружеството е била стойността на старата ми кола. Това няма да ми стигне да си купя нова кола. Както и да е, тук въпросът е в принципа. Не можем да оставим на застрахователните компании да раздават справедливост. Това не е тяхна задача.

— Но ти няма да си получиш колата от този хлапак. Той не може да ти даде колата. Не знае къде ти е колата. Колата ти е изчезнала. Най-добре — купуваш друга кола със застраховката, и после пак си имаш кола.

Как се заплете в тази безизходица? Той опитва друг подход.

— Пьетрус, нека да те попитам: хлапакът роднина ли ти е?

— И защо — продължава Пьетрус, без да обръща внимание на въпроса — искаш да го заведеш в полицията? Той е много млад, не можеш да го пратиш в затвора.

— Ако е на осемнайсет, може да бъде съден. Ако е на шестнайсет, може да бъде съден.

— Не, не е на осемнайсет.

— Откъде знаеш? На мен ми изглежда осемнайсетгодишен, изглежда ми повече от осемнайсет.

— Знам, знам! Той е просто момче, не може да отиде в затвора, това е законът, не можеш да сложиш момче в затвора, трябва да го оставиш!

Според Пьетрус това решава спора. Той тежко се отпуска на едно коляно и започва да работи над куплунга на външната тръба.

— Пьетрус, дъщеря ми иска да бъде добра съседка — добра гражданка и добра съседка. Тя обича Източен Кейп. Иска да живее тук. Иска да се погажда с всеки. Но как да стане това, като всеки момент я заплашват разбойници, които след това ще се отърват от затвора? Не може да не разбираш!

Пьетрус се опитва да нагласи куплунга. По кожата на ръцете му се виждат дълбоки, груби белези; докато работи, той пъхти леко; не дава знак, че изобщо е чул.

— Луси е на сигурно място тук — обявява той неочаквано. — Всичко е наред. Можеш да я оставиш, в безопасност е.

— Но как ще е в безопасност, Пьетрус, очевидно не е в безопасност! Знаеш какво се случи тук на двайсет и първи!

— Да, знам какво се случи. Но сега е наред.

— Кой казва, че е наред?

— Аз.

— Ти казваш? Ти ли ще я защитаваш?

— Аз ще я защитавам.

— Но не я защити миналия път.

Пьетрус слага още малко смазка на тръбата.

— Казваш, че знаеш какво се е случило, но не я защити миналия път — повтаря той. — Замина, тогава се появиха онези трима разбойници, а сега излиза, че си приятел с единия от тях. Какво заключение трябва да си извадя според теб?

Това е почти обвинение срещу Пьетрус. Защо пък не?

— Момчето не е виновно — казва Пьетрус. — Не е престъпник. Не е крадец.

— Не говоря за кражбата. Извършено беше друго престъпление, много по-тежко престъпление. Казваш, че знаеш какво се е случило. Сигурно знаеш какво имам предвид.

— Той не е виновен. Той е много млад. Просто голяма грешка.

— Ти знаеш?

— Знам. — Тръбата е влязла. Пьетрус натиска капачката, затяга я, изправя се, разкършва рамене. — Знам. Казвам ти. Знам.

— Знаеш. Знаеш бъдещето. Какво мога да ти възразя? Ти си каза думата. Имаш ли още нужда от мен?

— Не, сега вече е лесно, сега трябва да заровя тръбата.

Въпреки Пьетрусовото доверие в застрахователната индустрия, искът му сякаш е забравен. Без кола той се чувства впримчен във фермата.

В един от следобедите в клиниката той излива душата си пред Бев Шо.