Джон Кутзее - Позор

— Двамата с Луси не се погаждаме. Предполагам, че в това няма нищо особено. Родители и деца не бива да живеят заедно. При нормални обстоятелства, досега бих се изнесъл, бих се върнал в Кейптаун. Но не мога да оставя Луси сама във фермата. Тя не е в безопасност. Опитвам се да я убедя да предаде работите на Пьетрус и да си отпочине. Но тя не иска да ме слуша.

— Човек не трябва през цялото време да контролира децата си, Давид. Не можеш вечно да бдиш над Луси.

— Отдавна вече не контролирам Луси. Винаги съм бил най-малко бдителният баща. Но сегашното положение е различно. Луси обективно е в опасност. Вече ни го показаха.

— Всичко ще е наред. Пьетрус ще я вземе под крилото си.

— Пьетрус? Какъв интерес има Пьетрус да я взема под крилото си?

— Подценяваш Пьетрус. Пьетрус направи чудо, за да помогне на Луси да изкарва зеленчуци на пазара. Без Пьетрус Луси нямаше да стигне там, където е сега. Не казвам, че му дължи всичко, но му дължи много.

— И така да е. Въпросът е какво й дължи Пьетрус.

— Пьетрус е добър момък. Можеш да разчиташ на него.

— Да разчитам на Пьетрус? Защото Пьетрус има брада, пуши лула и носи бастун, ти смяташ, че Пьетрус е като старите кафъри. Изобщо не е така. Мен ако питаш , Пьетрус няма търпение Луси да се изтегли от земята. Ако ти трябва доказателство, няма защо да го търсиш — само си спомни какво ни се случи на нас с Луси. Може да не го е замислил Пьетрус, но той безспорно си е затворил очите, безспорно не ни предупреди, безспорно се погрижи да го няма наоколо.

Страстната му реч стряска Бев Шо.

— Горката Луси — прошепва тя, — какво я сполетя!

— Знам какво я сполетя. Бях там.

Тя отвръща на погледа му с широко разтворени очи.

— Но ти не си бил там, Давид. Тя ми каза. Не си бил.

„Не си бил там. Не знаеш какво се е случило.“ Той е объркан. Защо според Бев Шо, според Луси не е бил там? В стаята, в която натрапниците извършваха престъплението си? Да не би да смятат, че той не знае що е изнасилване? Да не мислят, че не е страдал с дъщеря си? Какво повече би видял от онова, което може да си представи? А може би си мислят, че като става дума за изнасилване, никой мъж не може да разбере онова, което разбира жената? Какъвто и да е отговорът, той е вбесен, вбесен, че се отнасят към него като към външен човек.

Купува телевизорче, с което да замени откраднатото. Вечерно време, след като са яли, двамата с Луси седят редом на кушетката, гледат новините и след това, ако могат да ги понесат, и забавните програми.

Вярно е, гостуването му продължи прекалено дълго, и той смята така, не само Луси. Той е уморен да живее като скитник, уморен е да се ослушва през цялото време дали няма да заскърца чакълът по пътечката. Иска отново да си седне на бюрото , да спи в собственото си легло. Но Кейптаун е далеч, едва ли не — в друга държава. Въпреки утешенията на Бев, въпреки уверенията на Пьетрус, въпреки упоритостта на Луси, той не е съгласен да изостави дъщеря си. Засега живее тук: на това място, в това време.

Зрението на окото му се възстановява напълно. Кожата на главата му заздравява — вече не е необходимо да носи мазните превръзки. Единствено ухото му изисква още всекидневно внимание. Значи времето наистина лекува всичко. Може би и Луси се възстановява; ако не се лекува, поне забравя, отглеждайки си коричка върху раната на спомена от онзи ден, закривайки я, изолирайки я. Така че един ден може да е в състояние да каже: „В деня, в който ни ограбиха…“, и да мисли за този ден единствено като за деня, в който ги ограбиха.

Опитва се да прекарва дните навън, като оставя Луси да диша свободно в къщата. Работи в градината, когато е уморен, седи край водоема, гледа как подскача по вълните патешкото семейство, размишлява върху проекта за Байрон.

Проектът не върви. В съзнанието му има само фрагменти. Първите думи от първото действие още му се опъват; първите ноти му се изплъзват като струйки дим. Понякога се опасява, че героите в либретото, които вече повече от година са неговите призрачни приятели, започват да избледняват. Изплъзва му се дори най-приятната героиня, Маргарита Когни, чиито страстни контраалтови изхвърляния срещу Байроновата любовница, кучката Тереса Гичоли, той болезнено мечтае да чуе. Загубата им го изпълва с отчаяние, отчаяние така сиво, невъзмутимо и, от гледна точка на вечността, незначително, като главоболието.

Ходи във ветеринарната клиника колкото му е възможно по-често, като предлага да върши всички неквалифицирани дейности: хранене, чистене, бърсане.