Джон Кутзее - Позор

Затова в неделя вечер той докарва чувалите във фермата с комбито на Луси, паркира за през нощта и в понеделник сутрин ги закарва до болницата. Там собственоръчно ги натоварва един по един върху количката, натиска лоста, който издига количката през стоманените врати до пламъците, дърпа лоста, за да изпразни съдържанието, натиска го отново, а работниците, които нормално вършат тази работа, стоят и го гледат.

В първия си понеделник той остави работниците да хвърлят труповете в пещта. През нощта труповете се бяха вкочанили. Мъртвите крака се заплитаха в пречките на количката и когато количката се връщаше от пътуването си до пещта, много често се връщаше и кучето, опушено и озъбено, вонящо на опърлена козина, с изгорен пластмасов саван. След известно време работниците започнаха да удрят по чувалите с дръжките на лопатите си, преди да ги натоварят, за да счупят вкочанените крайници. Именно тогава той се намеси и започна да върши тая работа сам.

Крематориумът работи с антрацитни въглища; електрически вентилатор вкарва въздух през комина; според него вентилаторът е от петдесетте години, когато е била построена и самата болница. Крематориумът работи шест дни седмично, от понеделник до събота. На седмия ден почива. Когато пристигат, работниците първо изгребват пепелта от предишния ден, след това подклаждат огъня. Към девет сутринта температурата във вътрешната камера достига хиляда градуса по целзий — достатъчно, за да се калцифицират костите. Огънят се захранва докъм обяд; после изстива през целия следобед.

Той не знае имената на работниците и те не знаят неговото. За тях той е просто мъжът, който е започнал да пристига всеки понеделник с чували от „Защита на животните“ и непрекъснато идва все по-рано и по-рано. Идва, свършва си работата, отива си; не е част от обществото, на което крематориумът, въпреки телената ограда и заключени порти, е сърцето.

Защото оградата отдавна е прорязана и никой не обръща внимание на портите и на написаното предупреждение. До сутрешното пристигане на санитарите с първите чували болнични отпадъци там вече са се събрали безброй жени и деца, чакащи да преровят спринцовките, иглите, бинтовете за повторна употреба, всичко, за което се намира пазар, но особено за хапчета, които те продават на магазините мути за традиционна медицина, или по улиците. Има и скитници, които денем се въртят около болницата, а нощем спят до стената на крематориума, понякога дори и в комина, защото там е топло.

Той не се старае да стане член на това братство. Но когато е там, и те са там; и ако неговият товар не ги интересува, причината е, че мъртвото куче не може да бъде продадено, нито изядено.

Защо се е заловил с тази работа? За да облекчи бремето на Бев Шо? За тази цел би било достатъчно да стовари чувалите на боклука и да си отпътува. Заради кучетата? Но кучетата са мъртви, пък и какво разбират кучета от чест и безчестие?

Значи го прави заради себе си. Заради своите схващания за света — свят, в който хората не чупят трупове с лопати, за да им придадат форма, по-удобна за преработка.

Кучетата биват докарвани в клиниката, защото не са желани, защото сме тврде ного , както е писало момченцето в „Невзрачният Джуд“. На този етап в живота им се появява той. Може би не е техен спасител човекът, за когото кучетата не са твърде много, но е готов да се погрижи за тях в момента, в който те са неспособни, напълно неспособни да се погрижат за себе си, в момента, в който дори Бев Шо си е измила ръцете от тях. Пьетрус веднъж се беше нарекъл „кучкар“, кучешки погребален агент, кучешки психопат.

Странно, че егоист като него се принася в служба на умрели кучета. Сигурно има други, по-продуктивни начини да се отдаде на света или на идеята си за света. Например да работи по-дълги часове в клиниката. Или да се опита да внуши на децата около крематориума да не пълнят телцата си с отрова. Дори само да седи, съсредоточен върху либретото за Байрон, пак може да твърди в даден момент, че служи на човечеството.

Но всички тези неща могат да се вършат и от други хора: защитата на животните, социалната рехабилитация, дори Байроновото либрето. Той спасява честта на труповете, защото никой друг не е толкова глупав, че да го върши. Именно в това се е превърнал: човек глупав, откачен, превъртял.

Приключили са работата си в клиниката за неделя. Комбито е заредено с мъртвия товар. Като последна задача за деня, той бърше пода на кабинета.