Джон Кутзее - Позор

Не бива да забравям този ден, казва си той, легнал до нея, когато всичко свършва. След сладката млада плът на Мелани Изаакс стигнах дотук. С това ще трябва да свикна, с това, че и с още по-малко.

— Късно е — казва Бев Шо. — Трябва да тръгвам.

Той отмята одеялото и става, без да направи усилие да се прикрие. Нека да гледа своя Ромео до насита, мисли си, да съзерцава приведените му рамене и изпосталелите пищяли.

Наистина е късно. На хоризонта се вижда последният пурпурен лъч; луната се очертава над главите им; във въздуха виси дим; от първата редица колиби през ивицата пустош се донася глъчка. На вратата Бев се притиска до него за последен път, полага глава на гърдите му. Той й го позволява, както й е позволил всичко, от което е смятала, че има нужда. Мислите му се връщат към Ема Бовари, парадираща пред огледалото след първия си значим следобед: „Имам любовник! Имам любовник!“ — пее си Ема. Нека да позволим на горката Бев Шо да се върне вкъщи и също да си пее. И най-добре е той да престане да я нарича „горката Бев Шо“. Ако тя е горка, той пък е съсипан.

Пьетрус е взел отнякъде трактор назаем — откъде, той няма никаква представа — прикачил е стария плуг с лемежите, ръждясвал зад конюшнята още отпреди Лусиното време. Само за няколко часа изорава цялата си земя. Всичко това — бързо и делово; напълно нетипично за Африка. Навремето, с други думи преди десет години, щяха да са му необходими дни и той щеше да оре с рало и вол.

Какви са шансовете на Луси срещу този нов Пьетрус? Пьетрус е пристигнал като копач, носач, поливач. Сега е прекалено зает за подобни дейности. Къде ще намери Луси копач, носач, поливач? Ако ставаше дума за шах, той би казал, че Луси е разбита по всички фронтове. Ако има малко разум, ще се оттегли: ще се обърне към Поземлената банка, ще сключи споразумение, ще даде фермата на Пьетрус на консигнация, ще се завърне в цивилизацията. Би могла да открие кучкарник в предградията; би могли да разшири бизнеса и с котки. Може дори да се върне към онова, което правеше с приятелите си хипита: етнически тъкани, етническо грънчарство, етническо кошничарство; може да продава гердани на туристите.

Победена. Не му е трудно да си представи Луси след десет години: натежала жена с набраздено от мъки лице и прекалено старомодни дрехи, която говори с животинките си и яде сама. Що за живот! Но по-добър от постоянния страх от следващо нападение, в което кучетата няма да успеят да я защитят и никой няма да вдигне телефона.

Той се приближава към площадката на възвишението срещу фермерската къща, която Пьетрус е определил за новия си дом. Земемерът вече е минал и колчетата са на място.

— Нали не възнамеряваш сам да строиш? — пита той.

Пьетрус се подсмихва.

— Не, строителството изисква умения. Та тухли, та хоросан, за тая работа си трябва умение. Не, аз само ще изкопая основите. Това го мога и сам. То не е чак толкова тънка работа, то е работа за копач. За да копаеш, трябва да си копач.

Пьетрус изговаря думата с истинско удоволствие. Навремето е бил копач, но сега вече не е. Сега може да си играе на копач, както Мария Антоанета си е играла на краварка.

Той минава на въпроса.

— Ако ние двамата с Луси се върнем в Кейптаун, ще се наемеш ли да се грижиш и за нейната част от фермата? Ще ти плащаме заплата, или пък може да се споразумеем за процент. Процент от печалбата.

— Трябва да се грижа за Лусината част от фермата — отзовава се Пьетрус. — Трябва да бъда управител на ферма — той произнася думите така, сякаш ги чува за първи път, сякаш са изскочили пред него като зайче от цилиндър.

— Да, ако искаш, можем да те наричаме управител на ферма.

— И Луси ще се върне някой ден.

— Убеден съм, че Луси ще се върне. Тя е привързана много към тази ферма. Няма намерение да се отказва от нея. Но напоследък изживя много. Има нужда да се откъсне. Има нужда от почивка.

— На море — казва Пьетрус и се усмихва, като показва пожълтели от тютюна зъби.

— И на море, ако желае.

Дразни го навикът на Пьетрус да изговаря недовършени фрази. Имаше време, когато смяташе, че може да се сприятели с Пьетрус. Сега го ненавижда. Разговорът с Пьетрус е като боксов мач с пясъчен чувал.

— Не смятам, че ти или аз имаме право да оспорваме желанието на Луси да си почине — казва той. — Нито ти, нито аз.

— Колко време трябва да бъда управител на ферма?

— Още не знам, Пьетрус. Не съм го обсъдил с Луси, просто проучвам възможностите, искам да видя съгласен ли си.