Джон Кутзее - Позор

За мъж на неговата възраст, петдесет и две годишен, разведен, сексуалният му живот си върви прекрасно, така смята той. Всеки четвъртък след обяд подкарва колата към Грийн пойнт. Точно в два натиска звънеца на входа на „Уиндзър маншънс“, изговаря името си и влиза. На вратата на номер 113 го чака Сорая. Той се упътва направо към спалнята, която ухае приятно и тъне в мек полумрак, и се съблича. Сорая изплува от банята, оставя робата си да се свлече на земята и се плъзга до него в леглото.

— Липсвах ли ти? — пита го.

— Винаги ми липсваш — отвръща той. Гали златистокафявото й тяло, недокоснато от слънцето; опъва я, целува гърдите й; любят се.

Сорая е височка, тънка, с дълга черна коса и тъмни нежни очи. Той е достатъчно възрастен, за да й е баща, но теоретично и един дванайсетгодишен хлапак може да стане баща. Той фигурира в тефтерите й вече повече от година; тя напълно го задоволява. В пустинята на седмичното всекидневие четвъртъците са се превърнали в оазис на luxe et volupte.

В леглото Сорая е умерена. Всъщност тя е тиха — тиха и ненатрапчива. В мненията си за света е учудващо морална. Оскърбяват я туристките, които разголват гърдите си („виметата си“, както се изразява) по обществените плажове; смята, че скитниците трябва да бъдат арестувани и принуждавани да метат улиците. Как съчетава тези становища с професията си, той не я и пита.

Тъй като тя му доставя удоволствие, тъй като удоволствието, което тя му доставя, е безкрайно, той изпитва към нея нежност. Смята, че тя му отвръща с нещо подобно. Нежността може да не е любов, но е поне нейна братовчедка. Като се има предвид откъде са започнали и двамата, смятат се за късметлии: той — защото е намерил нея; тя — защото е намерила него.

Той е наясно, че е проникнат от доволство, дори покорство. Но не желае да промени чувствата си.

За деветдесет минути той й плаща четиристотин ранда, половината от които глътва „Дискретна връзка“. Жалко, че „Дискретна връзка“ получават толкова много. Но пък те са собствениците на номер 113 и на другите апартаменти в „Уиндзър маншънс“; в известен смисъл са собственици и на Сорая — поне на определена част от нея, поне в тази й функция.

Иска му се да й предложи да го приема, когато тя определи. Иска му се да прекара с нея една вечер, може би и цяла нощ. Но не и да бъде с нея на следващата сутрин. Прекалено добре се познават, за да я подложи на сутрешната си хладна, нацупена личност, копнееща да остане насаме.

Такъв му е темпераментът. Няма да се промени, прекалено стар е за това. Темпераментът му е определен, закостенял. Първо черепът, после темпераментът — двете най-твърди части на тялото му.

Подчинявай се на темперамента си. Това не е философия, няма да прибегне до такова ласкателно определение. Това е правило, като от Учението на Свети Бенедикт.

Той се радва на добро здраве и ясен ум. По професия е и винаги е бил учен, ученият все още се проявява у него, макар и на пресекулки. Простира се според чергата си, според темперамента си, според чувствата, на които е способен. Щастлив ли е? По всички показатели, май да, щастлив е. Но не забравя последните строфи на гръцкия хор в „Едип“: „Не назовавай човека щастливец, докле не умре.“

В секса неговият темперамент, макар и буен, не стига до страст. Ако му се наложи да си избере тотем, ще се насочи към змията. В представите му връзката му със Сорая е като съвкупление на змии: дълги, унесени, но не — до самозабрава, сухи, дори в най-бурния момент.

Дали тотемът на Сорая също е змия? Несъмнено с различните мъже тя се проявява като различна жена: la donna e mobile. Но несъмнено е също, че привързаността й към него, доколкото я проявява, е искрена.

Въпреки че по професия тя е лека жена, той й се доверява, макар и не изцяло. Докато са заедно, разговаря с нея с известна свобода, понякога дори споделя. Тя знае факти от живота му. Изслушала е историите на двата му брака, знае за дъщеря му с всичките й заблуди и успехи. Знае какво мисли той по много въпроси.

Но за живота си извън „Уиндзър маншънс“ Сорая не разкрива нищо. Сорая не е истинското й име, той е сигурен. Вижда се, че е раждала дете, или деца. Може и изобщо да не е професионалистка. Може да работи за агенцията само по един-два следобеда седмично, а през останалото време да води почтен живот в някое от предградията, в „Риландс“ или „Атнот“. За една мюсюлманка това е немислимо, но в наши дни всичко е възможно.