Джон Кутзее - Позор

Клиниката се грижи главно за кучета и по-рядко за котки; домашните животни са като че ли контингент на съседното село, което има собствена лечебница, собствена фармакопея и собствени лечители. Донасят им кучета, страдащи от кучешка чума, счупени крайници, възпаления от ухапване, краста; от липса на грижи — малки и големи, от старост, недохранване, паразити; но главно от собственото си потомство. Просто са прекалено много. Когато хората им донасят кучето, не казват направо: „Донесох ви това куче да го убиете“, но именно това очакват от тях — да разкарат кучето, да го накарат да изчезне, да го пратят във вечността. Фактически от тях се изисква Lösung 6 6 Отговор, решение (нем.). — Б.пр. (когато става дума за безсмислени абстракции, немският винаги му помага): сублимация, както алкохолът сублимира от водата, без да остави утайка, нито махмурлук.

И тъй, в неделя след обяд вратата на клиниката е затворена и заключена, защото той помага на Бев Шо да lösen излишните лупус канис , озовали се при тях през седмицата. Той ги извежда едно по едно от клетката отзад и ги води или носи към операционната. На всяко, в последните му минути, Бев дава пълното си внимание, гали го, говори му, улеснява смъртта му. Ако, както честичко се случва, кучето не се поддаде на чара й, причината е в неговото присъствие: от него излиза лоша миризма („Те могат да подушат мислите ти“), миризмата на срам. Въпреки това именно той държи главата на кучето, докато иглата намери вената и лекарството стигне до сърцето, крайниците се опънат и очите се замъглят.

Беше се надявал да свикне. Но това не става. Колкото повече убийства подпомага, толкова повече нервничи. Една неделна вечер, пътувайки към къщи в комбито на Луси, дори му се налага да спре на пътя, за да се съвземе. По лицето му се стичат сълзи, които той не може да спре; ръцете му треперят.

Не разбира какво се случва с него. До този момент е бил повече или по-малко безразличен към животните. Макар по някакъв абстрактен начин да не одобрява жестокостта, не може да каже дали по природа той самият е жесток, или нежен. Той е просто никакъв. Приема, че хората, които са жестоки, защото дългът ги принуждава, хората, които работят в кланици например, обвиват душите си с броня. Навикът ги прави жестокосърдечни — така би трябвало да бъде в повечето случаи, но в неговия не става. Сякаш не е надарен с коравосърдечност.

Цялото му същество е обсебено от случващото се в операционната. Убеден е, че кучетата знаят кога им идва часът. Въпреки мълчаливата, безболезнена процедура, въпреки добрите мисли на Бев Шо и неговите собствени опити да мисли добри неща, въпреки херметически затворените чували, в които поставят новопроизведените трупове, кучетата в двора подушват какво става вътре. Присвиват уши, отпускат опашки, сякаш и те долавят безчестието на смъртта; не помръдват и трябва да бъдат влачени или бутани, или носени през прага. Вече върху масата, някои се опитват да хапят безразборно наляво и надясно, други хленчат жалостиво; никое не поглежда иглата в ръката на Бев, защото някак знаят, че тази игла ще им навреди ужасно.

Най-тежкото е с кучетата, които го душат и ближат ръката му. Никога не е обичал да го лижат и първият му импулс е да се дръпне. Защо да се преструва на техен приятел, когато е всъщност убиец? Но после се смилява. Защо тези същества, върху които вече тегне сянката на смъртта, трябва да го усетят, че се отдръпва, сякаш докосването им му е отвратително? И той ги оставя да го ближат, ако искат, точно както Бев Шо ги гали и целува, ако й позволят.

Надява се да не е станал сантиментален. Опитва се да не допуска сантименталност в работата си с животните, които убива, или в отношенията си с Бев Шо. Избягва да й каже: „Не знам как можете да вършите това“, за да не чуе отговора й: „Все някой трябва да го върши“. Не изключва възможността дълбоко в душата си Бев Шо да не е ангел-освободител, а демон, скрил зад привидното съчувствие сърце, безсърдечно като на касапин. Опитва се да бъде справедлив.

Тъй като Бев Шо забива иглата, за него остава да изнесе останките. На сутринта след убийствата той подкарва натовареното комби към територията на Заселническата болница, към крематориума, и предава на пламъците телата в техните черни савани.

Би било по-просто да откарва чувалите в крематориума веднага след всяка операция и да ги оставя там, за да ги разчиства персоналът на крематориума. Но това би означавало да ги остави на боклука заедно с останалите резултати от седмичния труд: остатъците от болничните отделения, леш, струпана край пътя, отвратително миришещи отпадъци от дъбилната: смесица всекидневна и заедно с това — ужасна. Не е съгласен да ги подложи на такова безчестие.