Джон Кутзее - Позор

— Луси, смайваш ме. Това просто не е вярно и ти го знаеш. Колкото до Пьетрус, повтарям: ако се огънеш сега, ако отстъпиш, няма да можеш да живееш със себе си. Дължиш го на себе си, на бъдещето, на самоуважението си. Позволи ми да извикам полицаите. Или ти ги извикай.

— Не.

„Не“ — това е Лусината последна дума към него. Тя се оттегля в стаята си, затваря вратата пред него, изключва го. Стъпка по стъпка, неумолимо, сякаш са съпруг и съпруга, двамата се отдалечават и той не може да го предотврати. Самите им скандали са ги превърнали в хапеща се семейна двойка, уловена в клопка, без да може да се измъкне от нея. Колко ли оплаква тя деня, в който той дойде да живее при нея! Сигурно иска той да си отиде — колкото по-скоро, толкова по-добре.

Но в крайна сметка на нея също ще й се наложи да напусне. Като сама жена във ферма, тя няма бъдеще, това е ясно. Дори дните на Етингер с неговите пушки, бодлива тел и алармени системи са преброени. Ако Луси има малко разум, ще се махне, преди да я сполети съдба, по-страшна от съдбата, която е по-страшна от смъртта. Но тя, разбира се, няма да напусне. Упорита е и е закотвена за живота, който си е избрала.

Той се измъква от къщи. Като стъпва предпазливо в тъмното, приближава конюшнята откъм задната страна.

Големият огън е загаснал, музиката е спряла. Група хора стоят на задната врата, построена достатъчно голяма, за да пропусне трактор. Той се взира над главите им.

В центъра стои един от гостите, мъж на средна възраст. Главата му е бръсната, вратът — дебел. Облечен е в тъмен костюм и около врата му има златна верига, от която виси медал колкото юмрук — от онези, които племенните вождове навремето са получавали като символ на властта си. Символи, с лопата да ги ринеш, всичките — отлети в някоя леярна в Ковънтри или Бирмингам, гравирани от едната страна с главата на намусената Виктория, regina et imperatrix 5 5 Кралица и императрица (лат.). — Б.пр. , а от другата — със скачащи антилопи гну или разперили криле ибиси. „Медали, племенни вождове, за употреба на…“ Разпращани по всички кътчета на старата империя: в Нагпур, Фиджи, Златния бряг, Кафърия.

Мъжът говори, глаголства на закръглени интервали, които ту се усилват, ту затихват. Той няма представа какво казва мъжът, но от време на време ораторът млъква и слушателите му реагират с тихи възгласи; стари и млади сякаш са обзети от някакво спокойно доволство.

Той се оглежда. Хлапакът стои наблизо, на прага на вратата. Нервно го стрелка с поглед. И други погледи се извръщат към него: към чуждия, към ненужния. Мъжът с медала се смръщва, заеква за момент, надига глас.

Той няма нищо против вниманието. Нека да знаят, че още съм тук, мисли си, нека да знаят, че не се спотайвам в голямата къща. И ако това разваля удоволствието им от събирането, тъй да бъде. Той попипва бялата си шапчица. За първи път е доволен, че я има, че я носи като истинска.

Цялата следваща сутрин Луси го избягва. Обещаната от нея среща с Пьетрус не се състоява. След това, след обяда, самият Пьетрус почуква на задната врата, делови както винаги, обут в ботуши и гащеризон. Време е да положим тръбите, казва той. Искал да положи поливенилхлоридовите тръби от водоема до новата си къща, на двеста метра разстояние. Може ли да вземе назаем инструменти, и може ли Давид да му помогне да монтират регулатора?

— Нищо не разбирам от регулатори. Нищо не разбирам и от водопроводи — той не е в настроение да помага на Пьетрус.

По пътя към водоема Пьетрус разговаря за различните видове регулатори, предпазни клапани и съединения; изрича думите с патос, парадирайки с уменията си. Новият водопровод ще трябва да мине през парцела на Луси, казва той; добре е, че му е дала разрешение. Тя била „напредничава“.

— Тя е напредничава госпожа, не е назадничава.

За гощавката, за хлапака със стрелкащия се поглед Пьетрус не казва нищо. Все едно че нищо не се е случило.

Собствената му роля при водоема се изяснява бързо. Пьетрус има нужда от него не за съвет, нито за монтажа на тръбите, нито за водопроводни услуги; нуждае се от него, за да го кара да държи разни предмети, да му подава разни инструменти, с една дума, да бъде негов калфа. Той не възразява срещу такава роля. Пьетрус е добър майстор, цяло образование е да го наблюдаваш. Но е започнал да не харесва самия Пьетрус. Колкото повече Пьетрус дрънка за плановете си, толкова повече той охладнява към него. Не би желал да остане с Пьетрус на пуст остров. И твърдо не би желал да е женен за него. Доминираща личност. Младата съпруга изглежда щастлива, но интересно какво би разправила старата му съпруга.