Джон Кутзее - Позор

— Жалко. Остани тук колкото желаеш. Все едно под какъв претекст.

Той си ляга рано. Посред нощ го събужда бурен лай. Едното от кучетата лае особено настоятелно, механично, неспирно; другите го следват, замлъкват, сетне, като не искат да се признаят за победени, отново започват.

— Всяка нощ ли лаят така? — пита той Луси на сутринта.

— Свиква се. Извинявай.

Той клати глава.

Забравил е колко са студени зимните сутрини по възвишенията на Източен Кейп. Не си е донесъл подходящи дрехи, налага му се да заеме един пуловер от Луси.

С ръце в джобовете се разхожда между лехите. Някъде откъм Кентън роуд една невидима кола изревава и отминава; звукът се точи след нея в неподвижния въздух. Над главата му прелита ято гъски. Какво ще прави с толкова много свободно време?

— Би ли искал да се поразходиш? — пита Луси зад гърба му.

Извеждат на разходка три от кучетата: два млади добермана, които Луси държи на каишка, и женската, изоставения булдог.

Присвила назад уши, женската се опитва да ака. Нищо не излиза.

— Нещо не й е наред — казва Луси. — Ще трябва да й дам лекарство.

Женската продължава да се напъва, изплезила език, оглеждайки се бързо, сякаш посрамена, че я наблюдават.

Отбиват от пътя, тръгват през гъсталака, след това — през рядка борова горичка.

— Тая жена, с която си се заплел — пита Луси, — сериозна връзка ли имахте?

— Розалинд не ти ли разказа всичко?

— Не ми съобщи подробности.

— Тя е от тук някъде. От Джордж. Посещаваше един от моите семинари. Средна студентка, но много привлекателна. Дали сме имали сериозна връзка… не знам. Във всеки случай, последиците бяха сериозни.

— Но сега нали е свършено? Не страдаш вече по нея?

Дали е свършено? Дали страда още?

— Връзката ни се прекрати — обяснява той.

— Защо те е предала?

— Тя не ми каза нищо; не съм имал възможността да я запитам. Положението й беше трудно. Изнудваше я един младеж, любовник, или бивш любовник. В курса се създаде напрежение. След това научиха родителите й и пристигнаха в Кейптаун. Предполагам, че не е могла да издържи на натиска.

— От другата страна — ти.

— От другата страна — аз. Предполагам, че и аз не съм лесен.

Стигнали са до порта с табелка, на която пише „SAPPI бизнес. Нарушителите се наказват“. Връщат се.

— Е — казва Луси, — ти си си платил. Може би, като се връща към станалото, тя няма да те обвинява тежко. Жените могат да бъдат изненадващо всеопрощаващи.

Настъпва мълчание. Нима Луси, неговото дете, си позволява да го учи какви са жените?

— Мислил ли си отново да се ожениш? — пита Луси.

— Искаш да кажеш, за някоя от моето поколение? Не съм създаден за брак, Луси, ти сама го изпита.

— Да. Но…

— Какво „но“? Но е непристойно да задирям деца?

— Не исках да кажа това. А че с времето ще ти става все по-трудно, а не по-лесно.

Дотогава двамата с Луси не са обсъждали личния му живот. Разговорът им никак не върви леко. Но ако не разговаря с нея, с кого тогава може да разговаря?

— Спомняш ли си Блейк? — пита я той. — „Предпочел убийството на пеленачето в люлката пред неосъществените желания на бавачката?“

— Защо ми го казваш?

— Защото неосъществените желания могат да бъдат грозни и у старите, не само у младите.

— Следователно?

— Всяка жена, с която съм бил близък, ме е научила на нещо за мен самия. В това отношение жените са ме превърнали в по-добър човек.

— Надявам се, че не твърдиш обратното — че, като са те опознали, жените са се превърнали в по-добри хора.

Той я поглежда ядосано. Тя се усмихва.

— Шегувам се.

Връщат се по асфалтираното шосе. На завоя към имението има ръкописна табела, която не е забелязал преди: „Рязани цветя, палми“; и до надписа — стрелка: „1 км“.

— Палми ли? Мислех, че не е разрешено да се режат палми.

— Не е разрешено да се изкореняват дивите сагови палми. Аз ги отглеждам от семе. Ще ти покажа.

Продължават; младите кучета опъват каишките и искат да се отскубнат; женската тепка и пъхти зад тях.

— Ами ти? Това ли искаш ти от живота? — Той посочва градината, къщата, чийто покрив блести на слънцето.

— Добре ми е — отвръща Луси тихо.

Събота, пазарен ден. Луси го събужда в пет, както са се уговорили, направила му е кафе. Увити, за да се предпазят от студа, те се срещат с Пьетрус в градината, където на светлината на халогенна лампа Пьетрус вече реже цветя.

Той предлага да замести Пьетрус, но пръстите му замръзват почти веднага и не е в състояние да прави букети. Връща връвта на Пьетрус и започва да увива и опакова.