Джон Кутзее - Позор

— Твоята искреност не е критерий. Тя е въпрос на, както казах, собствената ти съвест. Критерият в случая е готовността ти да признаеш грешката си открито и да вземеш мерки да я поправиш.

— Сега наистина сеем на корена ряпа. Вие ме обвинихте, аз се признах виновен по обвиненията. Това е всичко, което ви е нужно от моя страна.

— Не. Нужно ни е повече. Не много повече, но повече. Надявам се ясно да осъзнаеш какво ни е нужно и да ни го дадеш.

— Съжалявам, не.

— Давид, не мога да продължавам да те закрилям от самия теб. Писна ми, писнало е и на останалите от комисията. Искаш ли време да размислиш?

— Не.

— Добре тогава. В такъв случай мога да кажа единствено, че ректорът ще се произнесе.

Веднъж решил да напусне, почти нищо не го задържа. Опразва хладилника, заключва къщата и още по обяд е на магистралата. Преспива в Оутсхоорн, потегля по първи петли. Преди сутринта да е преполовила, вече наближава целта си, град Салем на пътя Греъмстаун-Кентън в Източен Кейп.

Имотът на дъщеря му се намира на края на вития коларски път, на няколко мили извън града: пет хектара, по-голямата част от тях — орна земя; вятърна помпа, конюшни, стопански постройки и ниска, дълга къща в жълто, с къдрав покрив от поцинкована ламарина и с покрита веранда. Предната част е отделена с телена ограда и с китки латинки и мушката; останалият двор е чакълест и прашен.

Пред къщата е паркиран стар фолксваген комби; той паркира зад него. Луси излиза изпод сянката на верандата в слънчевата светлина. За момент той не може да я познае. Минала е година, тя е напълняла. Бедрата и гърдите й са се (той търси най-подходящата дума) налели. Боса, за да й е по-удобно, тя идва насреща му да го поздрави, разперила широко ръце, прегръща го, целува го по бузата.

Колко е мила, мисли си той, като я прегръща; колко приятно посрещане в края на дълго пътешествие!

Къщата — просторна, тъмна и дори по обедно време мразовита — е от времето на големите семейства, посрещали омнибуси, пълни с гости. Луси се нанесе в нея преди шест години като член на комуна, младежко племе, продаващо в Греъмстаун кожени изделия и печени на слънчева светлина грънци, отглеждащо дага сред царевичните ниви. Когато комуната се разпадна и част от групата се премести в Ню Бетезда, Луси остана в имението с приятелката си Хелън. Каза, че се е влюбила в мястото и че иска да го превърне в истинска ферма. Той й помогна да го купи. И ето я сега, с басмена рокля на цветя, босонога, както е обичайно, в къща, лъхаща на печен хляб; вече не е дете, което си играе на земеделие, а сериозна селянка, boervrou 2 2 Истинска бур. — Б.пр. .

— Ще спиш в стаята на Хелън — казва тя. — Там има сутрешно слънце. Нямаш представа колко бяха студени сутрините тази зима.

— Как е Хелън? — пита той. Хелън е едра жена с печално лице, дебел глас и лоша кожа, по-възрастна от Луси. Той така и не успя да разбере какво вижда Луси в нея; тайничко желае Луси да си намери някой по-подходящ, или да бъде намерена от него.

— Хелън се върна в Йоханесбург още през април. Като се изключи прислугата, съм сама.

— Не си ми казала. Не те ли е страх сама?

Луси свива рамене.

— Тук са кучетата. Те още имат значение. Колкото повече кучета, толкова по-малко натрапници. Пък и, ако някой реши да влезе в къщата, не виждам защо двама души ще са по-полезни от един.

— Много философски разсъждаваш.

— Вярно. Когато нямаш какво да кажеш, философствай.

— Но имаш оръжие.

— Имам пушка. Ще ти я покажа. Купих я от един съсед. Дори не съм я използвала, но я имам.

— Добре. Въоръжена философка. Одобрявам.

Кучета и пушка; хляб в пещта и жито на нивата.

Странно, че той и майка й, граждани, интелектуалци, са произвели това изкопаемо, тази здравенячка, тази млада заселничка. Но може би не те двамата са я произвели; може би историята е изиграла по-съществена роля.

Тя му поднася чай. Той е гладен: унищожава две огромни филии хляб с бодливо сладко от круши, също домашно производство. Докато яде, усеща погледа й. Трябва да внимава — нищо не отблъсква детето повече от телесните функции на родителя.

Но и собствените й нокти не са особено чисти. Селска мръсотия — смята се за благородна.

В стаята на Хелън той разопакова куфара си. Чекмеджетата са празни: в обширния стар гардероб виси само един син гащеризон. Ако Хелън е отпътувала, не е отпътувала само временно.

Луси го развежда из помещенията. Напомня му да не използва отпадъчни води, да не замърсява септичната яма. Той си знае урока, но слуша внимателно. След това го завежда в кучкарниците. При последното му посещение тук имаше само един. Сега са пет, здраво съградени, с циментени основи, с пръти от поцинкована ламарина, с колчета и здрава мрежа, под сянката на млади евкалиптови дръвчета. Кучетата й се радват: добермани, германски овчарки, гончета, бултериери, ротвайлери.